Сура Ан-Нахль — Стих 24

1. Обяснение на думите в аята:

• „مَاذَا“ (ма̄за̄) — „какво?“; въпросителна частица, използвана тук в смисъл на запитване.
• „أَنزَلَ“ (анзала) — „низпосла“; означава да се разкрие и даде откровение от Аллах.
• „رَبُّكُمْ“ (раббукум) — „вашият Господ“; обръщение към хората с посочване на Аллах като техен Създател и Властелин.
• „أَسَاطِيرُ“ (аса̄тӣр) — множествено число на „أُسْطُورَة“ (устӯра) — „легенди“, „приказки“, „измислици на древните“.
• „الْأَوَّلِينَ“ (ал-аввалӣн) — „първите“, „древните народи“.

1. Тълкуване на аята:

Когато на тези, които отричат, бъде зададен въпросът: „Какво низпосла вашият Господ на Мухаммед?“ — те не отговарят с истината и не признават откровението. Вместо това казват, че това не е нищо друго освен стари приказки и измислици на отминалите народи. С тези думи те искат да омаловажат Корана, да го представят като човешко сказание, препис от древни легенди, а не като слово от Аллах. Така те отхвърлят истината с подигравка и упорство, макар да знаят, че това, което им се съобщава, е ясно и силно. Техният отговор разкрива тяхната гордост, упорство и нежелание да приемат напътствието, както и тяхната заблуда, че могат да спрат разпространението на истината с празни обвинения.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е истинското слово на Аллах, а не измислица на хора. Неговото величие и мъдрост са доказателство за неговия божествен произход.
• Когато хората отхвърлят истината с подигравки, това не намалява нейната стойност, а само показва тяхната слабост и упорство.
• Ислямът ни учи да търсим истината с открито сърце и да не следваме сляпо старите заблуди и предразсъдъци.
• Коранът е напътствие за всички хора и неговите думи носят светлина, утеха и мъдрост за всеки, който се вслуша.
• Вярата в Аллах и Неговото откровение дава на човека достойнство, яснота и цел в живота, докато отхвърлянето води до объркване и загуба.