Сура Та Ха — Стих 79

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «وَأَضَلَّ» (уа адалла): заблуди, отклони от правия път.

— «فِرْعَوْنُ» (Фираун): фараонът, владетелят тиранин, който претендираше за божественост.

— «قَوْمَهُ» (каумаху): неговият народ.

— «وَمَا هَدَىٰ» (уа ма хада): и не поведе по правия път, не насочи към истината.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава, че фараонът заблуди своя народ още от самото начало и до самия край. Той им представил в привлекателна светлина неверието и отричането на истината, разкрасил им лъжата и ги подмамил с измама. Така той ги отклонил от пътя на напътствието и ги отвел към гибел. Той не им показал правия път и не ги насочил към истината, макар да твърдял, че ги води по пътя на зрелия разум и правилното напътствие. С това Всевишният опровергава думите на фараона, който казвал на народа си, че не ги насочва към нищо друго освен към пътя на напътствието — а в действителност той ги тласнал към заблуда и погибел.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

— Аятът разкрива колко опасни са лъжливите водачи, които красят злото и заблуждават хората, представяйки лъжата за истина.

— Той ни учи да не се доверяваме сляпо на всеки, който твърди, че ни води към добро, а да проверяваме думите му спрямо истината и напътствието от Аллах.

— Показва милостта на Аллах към хората: Той им разкрива истинската същност на тираните и лъжливите водачи, за да се предпазят от тях.

— Напомня ни, че истинското напътствие идва единствено от Аллах, а не от властта, силата или самохвалството на владетелите.

— Подтиква ни да ценим Корана като източник на яснота и разграничение между истината и лъжата, и да следваме пътя на напътствието, който води към спасение в този свят и в отвъдния.