Сура Аш-Шуара — Стих 212

1. Пояснение на думите в аята:

• „إِنَّهُمْ“ (иннахум) – „наистина те“: местоимение, което тук се отнася за шейтаните (дяволите).
• „عَنِ السَّمْعِ“ (ани-с-сам‘и) – „от слушането“: има се предвид подслушването на небесните слова (Корана) от небето.
• „لَمَعْزُولُونَ“ (ла-ма‘зулун) – „са отстранени, отделени, лишени“: тоест държани далеч и препятствани да го чуят.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че шейтаните не са в състояние да подслушват небесните откровения. Те са отстранени и лишени от достъп до небето, прогонвани и отблъсквани с падащи звезди (метеори). Затова е напълно невъзможно те да са тези, които са донесли Корана на Пророка Мухаммед (с.а.с.), както твърдят неверниците. Щом не могат дори да се приближат до небето, за да чуят нещо от откровението, как биха могли да го чуят, да го запомнят и да го предадат на хората? Това е ясно доказателство, че Коранът е низпослан от Аллах, а не от шейтаните.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е защитен от Аллах по начин, който прави невъзможно шейтаните да се докоснат до него или да го подменят. Това ни дава увереност, че четем и следваме истинското слово на Аллах.
• Аятът показва величието на Корана: дори небесните същества и шейтаните са отделени от него, а хората са удостоени да го получат и разберат. Това е чест и милост за вярващите.
• Той ни учи, че истината е ясна и защитена, а лъжливите твърдения на неверниците са опровергани. Затова нека се стремим да слушаме Корана с внимание, да го размишляваме и да го прилагаме в живота си, защото в него има напътствие и светлина за сърцата.