Сура Аш-Шуара — Стих 222

1. Обяснение на думите в аята:

• تَنَزَّلُ (таназзалу): слизат, спускат се постепенно и многократно.
• أَفَّاكٍ (аффāк): голям лъжец, човек, който постоянно измисля лъжи.
• أَثِيمٍ (атхӣм): грешник, потънал в грехове и престъпления.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах разясни, че Корана не е дело на шейтаните и че те нямат нито силата, нито правото да го донесат, Той посочва върху кого всъщност се спускат шейтаните. Те слизат върху всеки заклет лъжец, който е потънал в грях и нечестие. Това са гадателите и врачките, които твърдят, че знаят скритото, и се опитват да крадат слухове от небесния свят. Шейтаните подслушват от ангелите по някоя дума, после я донасят на своите приближени гадатели, а те я смесват с хиляди лъжи и измами. Затова Аллах ги описва като лъжци и грешници – тяхната същност е лъжата и грехът, а не истината и благочестието. Така аятът показва ясното разграничение между Корана, който е низпослан от Аллах чрез ангел Джибрил на честния Пратеник, и заблудите на шейтаните, които се спускат само върху измамници и грешници.

1. Поуки, които привличат хората към Исляма и Корана:

• Коранът е чист и истинен, защото е низпослан от Аллах, а не от шейтаните – те нямат достъп до него и не могат да го докоснат.
• Ислямът ни учи да се пазим от лъжата, гадателството и врачките, които само заблуждават хората и ги водят към грях.
• Истината и честността са пътят на вярата, докато лъжата и грехът са пътят на шейтаните.
• Всеки, който търси истината, ще я намери в Корана – книга, защитена от Аллах и недостъпна за измамата.
• Ислямът предпазва разума и сърцето от суеверия и измами, и насочва човека към светлината на истинското знание и вяра.