Сура Аль Имран — Стих 94

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• افترى (ифтара): измисли, скалъпи лъжа.
• الكذب (ал-кизб): лъжата, неистината.
• من بعد ذلك (мин ба'ди залик): след това, след като се е изяснила истината и е установен доводът.
• الظالمون (аз-залимун): угнетителите, онези, които престъпват границите и нанасят несправедливост — преди всичко на самите себе си.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах казва, че който измисли лъжа за Аллах — като твърди, че Той е забранил нещо, което всъщност не е забранил, или приписва на Аллах нещо, което не съответства на Неговото повеление — след като истината вече е станала ясна и доводът е установен, то именно такива хора са угнетителите. Те са чули истината и са я разбрали, но въпреки това са избрали да я отхвърлят и да припишат на Аллах неистина. Те не са угнетили Аллах — Той е над всяка нужда от тях — а са угнетили самите себе си, като са изоставили правото и истината след като доказателството им е станало напълно ясно. Тяхната несправедливост се състои в това, че не постъпват справедливо и не признават истината, а упорстват в заблудата си.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Ислямът държи изключително много на истината и предпазва хората от приписване на лъжа на Аллах, защото това е тежко престъпление.
• Човек носи отговорност за избора си, след като истината му е станала ясна; затова ислямът насърчава искреното търсене на истината и следването ѝ.
• Аятът показва милостта на Аллах към хората: Той не наказва за незнание, а изпраща ясни доказателства и оставя на човека да избере правия път.
• Несправедливостта нанася най-голяма вреда на самия човек, който я извършва; затова ислямът призовава към справедливост, честност и покорство на истината.
• Коранът възпитава в правдивост и предпазва от измисляне на лъжи за религията, което прави живота на хората по-чист и по-сигурен.