Сура Ас-Саффат — Стих 160

1. Обяснение на думите в аята:

— إِلَّا (ила): означава „освен“, „с изключение на“ — изключване от предходното твърдение.

— عِبَادَ (‘ибад): „слуги“, „раби“ — множествено число на „‘абд“ (слуга, раб).

— اللَّهِ (Аллах): името на Всевишния Бог.

— الْمُخْلَصِينَ (ал-мухласӣн): „пречистените“, „искрените“ — онези, които Аллах е пречистил и избрал за Своя искрена служба, чиято вяра и поклонение са чисти от всякакво лицемерие и многобожие.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е изключение от казаното в предходните аятове, където се говори за онези, които описват Аллах с неподобаващи за Него качества и Го приравняват на сътворените. Изключението са искрените и пречистени слуги на Аллах — тези, които Той е избрал и чиито сърца е очистил. Те не описват своя Господ с нищо, което не подобава на Неговото величие, а Го описват единствено с качествата на съвършенство и величие, които Той Сам е потвърдил за Себе Си, и с това, което Му подобава. Тяхната искреност ги предпазва от лоши думи за Аллах и от отклоняване от истината за Него. Така аятът показва, че чистата вяра и искреното поклонение водят човека към правилно познание за Аллах и към достойно говорене за Него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Ислямът възпитава в искреност и чистота на вярата, което издига човека и го пази от заблуда.

— Коранът учи на уважение към Всевишния Аллах и на благоговение пред Неговото величие — нещо, което носи спокойствие и достойнство на вярващия.

— Всеки, който се стреми към искреност в поклонението, може да се надява на честта да бъде сред пречистените слуги на Аллах, за които се говори с похвала в Корана.

— Познаването на Аллах с подобаващите Му качества е път към истинската вяра и към спасение, а Коранът е най-добрият водач по този път.