Сура Ан-Ниса — Стих 134

1. Обяснение на думите в аята:

• „ثَوَابَ“ (сауаб) – възнаграждение, награда.
• „الدُّنْيَا“ (ад-дуня) – земният живот, близкият свят.
• „الْآخِرَةِ“ (ал-ахира) – отвъдният живот, задгробният свят.
• „سَمِيعًا“ (Сами'ан) – Всечуващ, Този, Който чува всичко.
• „بَصِيرًا“ (Басиран) – Всевиждащ, Този, Който вижда всичко.

1. Тълкувание на аята:

Всеки човек, който в делата си търси единствено облагите и наградата на земния живот, трябва да знае, че истинското възнаграждение – както в земния, така и в отвъдния живот – е единствено при Аллах. Той е Владетелят на двете награди и разполага с тях по Своята мъдрост. Затова нека човекът иска и двете от Него, а не да се ограничава само със земното и да забравя отвъдното. Който насочи усилията си само към преходните блага на този свят, Аллах ще му даде от тях толкова, колкото е предопределил, но той няма да има дял в наградата на отвъдния живот. А който се стреми към наградата на отвъдното, Аллах ще му даде и от земните блага, и ще го възнагради с Рая в отвъдното. Аллах е Всечуващ всички думи на Своите раби и Всевиждащ техните дела и намерения, и ще въздаде на всекиго според неговото намерение и стремеж.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че Аллах е единственият, Който притежава благата и на този свят, и на отвъдния, затова е разумно да Го молим и да се надяваме само на Него.
• Ислямът не призовава към отказ от земния живот, а към баланс – да търсим и доброто в този свят, и наградата в отвъдното, като поставяме отвъдното на първо място.
• Аятът ни утешава, че който искрено се стреми към отвъдното, Аллах няма да го лиши и от земни блага – това е обещание от Всечуващия и Всевиждащия.
• Той ни напомня, че Аллах вижда не само делата ни, но и намеренията в сърцата ни, което ни подтиква към искреност и чистота в поклонението.
• Вярата в Аллах – Всечуващия и Всевиждащия – ни дава спокойствие и сигурност, че нищо не се губи и всеки ще получи справедливата си отплата.