Сура Аль-Анам — Стих 12

1. Обяснение на думите в аята:

• قُل (кажи) – заповед към Пророка Мохамед (с.а.с.) да отправи въпрос към неверниците.
• لِّمَن مَّا فِي السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ (на кого принадлежи всичко в небесата и земята) – въпрос, който цели да им покаже, че всичко принадлежи единствено на Аллах.
• كَتَبَ عَلَىٰ نَفْسِهِ الرَّحْمَةَ (Той е предписал на Себе Си милостта) – Аллах е задължил Себе Си да бъде милостив и да не наказва незабавно.
• لَيَجْمَعَنَّكُمْ (непременно ще ви събере) – клетва от Аллах, че ще събере всички хора.
• يَوْمِ الْقِيَامَةِ (Деня на възкресението) – денят, в който хората ще бъдат възкресени за съд.
• لَا رَيْبَ فِيهِ (без никакво съмнение) – няма никакво колебание относно настъпването му.
• خَسِرُوا أَنفُسَهُمْ (погубили са себе си) – загубили са душите си чрез неверие.
• فَهُمْ لَا يُؤْمِنُونَ (затова те не вярват) – те не приемат вярата и не вярват в Аллах.

1. Тълкуване на аята:

Кажи, о, Пророко, на тези, които се покланят на други освен Аллах: „На кого принадлежи всичко в небесата и на земята?“ Те самите признават, че всичко принадлежи на Аллах. Затова кажи: „Всичко е на Аллах.“ Той е Единственият Създател и Владетел на вселената. Аллах е предписал на Себе Си милостта – Той е Милосърдният и не бърза да наказва Своите раби, а им дава време да се покаят и да се върнат към Него. Той ще ги събере всички в Деня на възкресението, за който няма никакво съмнение, за да ги съди и възнагради според делата им. Онези, които отхвърлят вярата и се покланят на други освен Аллах, са погубили себе си и са загубили своя дял в отвъдния живот. Те не вярват в Аллах и не приемат истината, която им е била изпратена чрез Пророка.

1. Поуки от аята:

Тази благословена ая ни учи на няколко важни неща:

• Аллах е Владетелят на всичко – всичко в небесата и на земята принадлежи на Него. Това ни напомня, че трябва да се обръщаме само към Него с поклонение и молби.
• Милостта на Аллах е безгранична – Той е предписал на Себе Си милостта и не бърза да наказва. Това ни дава надежда и ни насърчава да се покаем и да се върнем към Него, преди да е станало твърде късно.
• Денят на възкресението е сигурен – няма никакво съмнение, че той ще дойде. Всеки ще бъде съден за делата си. Това ни подтиква да се подготвим за този ден с добри дела и искрена вяра.
• Неверието е загуба – онези, които отхвърлят вярата, губят себе си и своето спасение. Ислямът е пътят към успеха и спасението. Колко прекрасно е, че Аллах ни е дал възможност да вярваме и да Го познаваме!
• Ислямът е религия на милостта и надеждата – Аллах не иска да ни накаже, а иска да ни прости и да ни дари с милостта Си. Това ни кара да обичаме Аллах и да се стремим към Неговото доволство.

Нека всеки, който чуе този аят, размисли върху милостта на Аллах и побърза да повярва и да върши добро, преди да дойде Денят, за който няма съмнение.