Сура Абаса — Стих 37

1. Пояснение на думите в аята:

• لِكُلِّ (ли-кулли): за всеки.
• امْرِئٍ (имри’): човек, личност.
• يَوْمَئِذٍ (йавма’изин): в онзи Ден, тоест в Деня на Страшния съд.
• شَأْنٌ (ша’нун): състояние, грижа, положение, което го занимава.
• يُغْنِيهِ (югнихи): заангажира го, поглъща го, така че да не се занимава с другиго.

1. Тълкуване на аята:

В Деня на Страшния съд всеки човек ще бъде толкова погълнат от собственото си положение и от грижата за самия себе си, че няма да има нито време, нито сили да се занимава с делата на другите. Ужасът и тежестта на онзи Ден ще бъдат толкова големи, че всеки ще бъде зает единствено със своята съдба — дали ще бъде спасен, или ще бъде наказан. Всеки ще има своя собствена грижа, която напълно ще го заангажира и ще го откъсне от мисълта за близки и роднини. Това състояние ще бъде всеобщо — никой няма да може да помогне на друг, нито да се застъпи за него, освен ако Аллах не позволи. Така аятът описва тежестта на онзи Ден и пълната самотност на човека пред своя Господ.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни напомня за сериозността на Деня на Страшния съд и ни подтиква да се подготвим за него още в този живот.
• Той ни учи, че в онзи Ден никой няма да може да разчита на друг — нито на брат, нито на родител, нито на съпруг, нито на дете. Затова всеки трябва да се погрижи за себе си чрез вяра и добри дела.
• Напомня ни, че истинската грижа трябва да бъде за нашия собствен път към Аллах, а не само за светските дела и връзки, които ще изчезнат в онзи Ден.
• Коранаът описва тези сцени, за да събуди сърцата ни и да ни насочи към искрено покаяние и добри дела, което е проява на Божията милост — Той ни предупреждава, преди да е станало твърде късно.
• Вярата в Деня на Страшния съд дава на човека истинска цел и го мотивира да живее праведно, знаейки, че всяко дело ще бъде претеглено.