Сура Аль Имран — Стих 57

1. Обяснение на думите в аята:

• „آمَنُوا“ (аману) – повярваха, приеха вярата в Аллах и в Неговите пратеници.
• „عَمِلُوا الصَّالِحَاتِ“ (амилу-с-салихат) – извършиха праведни дела, които са в съответствие с Божиите заповеди.
• „فَيُوَفِّيهِمْ أُجُورَهُمْ“ (файуваффихим уджурахум) – и Той ще им даде напълно, без никакво намаление, наградата за делата им.
• „الظَّالِمِينَ“ (аз-залимин) – угнетителите, несправедливите, онези, които отхвърлят вярата и вършат зло.

1. Тълкувание на аята:

Що се отнася до онези, които повярваха в Аллах и в истината, която Той разкри, и вършеха праведни дела – молитва, милостиня, пост, поддържане на родствени връзки и други добрини – Аллах ще им даде пълната награда за делата им, без да ощети нищо от нея. Това се отнася за вярващите, които следваха истинския път преди и след идването на Пророка Мохамед, мир нему, и които приеха посланието му. А Аллах не обича угнетителите – онези, които отхвърлят вярата, приписват съдружници на Аллах и отричат Неговите пратеници. Тях Той няма да похвали с добро и няма да им даде награда, а ги очаква справедливо възмездие.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Вярата, съчетана с добри дела, носи сигурна и пълна награда от Аллах – нищо не се губи и нищо не се намалява.
• Аллах е справедлив и обича доброто; Той не обича угнетението и несправедливостта, а най-голямото угнетение е да се отрече Аллах и да се отхвърлят Неговите пратеници.
• Този аят ни учи, че пътят към успеха и Божието доволство минава през вяра и праведни дела, и че всеки, който искрено върви по този път, ще получи своята награда в пълна мяра.
• Той е покана за всеки човек да размисли и да избере пътя на вярата и доброто, за да се радва на Божията милост и на вечното блаженство.