Сура Ас-Саффат — Стих 169

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• لَكُنَّا (ла-кунна): „щяхме да бъдем непременно“ – изразява увереност и решителност.
• عِبَادَ اللَّهِ (‘ибада-Ллах): „рабите на Аллах“ – множествено число от „‘абд“ (раб, служител), означава онези, които искрено служат и се покоряват на Аллах.
• الْمُخْلَصِين (ал-мухласин): „искрените“ – онези, които посвещават поклонението си единствено на Аллах, чисти от всякакво многобожие и лицемерие.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за думите, които многобожниците от Мека изричали преди изпращането на Пророка Мохаммед (с.а.с.). Те казвали: „Ако при нас беше дошло писание от писанията на предишните народи – като Тората например – или ако при нас беше дошъл пратеник като техните пратеници, щяхме непременно да бъдем искрени раби на Аллах, щяхме да Му се покланяме с чистосърдечна преданост и нямаше да Му съдружаваме нищо, нито щяхме да се отклоняваме от истината, както направиха онези преди нас.“

Тези техни думи обаче били само празно обещание и лъжа. Когато Аллах им изпратил най-благородния пратеник – Мохаммед (с.а.с.) – с най-великото писание, Свещения Коран, те не повярвали в него, а го отхвърлили и го отрекли. Така станало ясно, че те не търсели истината, а само си търсели оправдание. Затова скоро ще узнаят какво тежко наказание ги очаква в Деня на възкресението.

Този аят всъщност е част от по-дълъг пасаж, в който Аллах разкрива лицемерието на многобожниците и показва, че тяхното обещание е било неискрено – доказателство за това е тяхното упорство в неверието след идването на ясните знамения.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Искреността (ихлас) е истинската същност на поклонението. Всеки, който твърди, че обича истината, трябва да докаже това с дела, а не само с думи.
• Аллах е справедлив и не оставя никого без ясно доказателство. Той изпрати Корана като окончателно ръководство – който го последва, ще бъде сред искрените раби на Аллах.
• Човек не бива да отлага доброто с извинението „ако имах това или онова, щях да бъда по-добър“. Истинският вярващ използва това, което вече му е дадено, и се стреми към искреност още сега.
• Коранът е най-голямото благо и чест за човечеството. Който го приеме с отворено сърце, ще бъде сред онези, за които Аллах казва, че са Негови искрени раби – а това е пътят към успеха в този свят и в отвъдното.
• Ислямът не изисква от нас невъзможното, а искреност и постоянство. Всеки, който се стреми към Аллах с чисто сърце, ще намери Своя Господ прощаващ и милостив.