Сура Ас-Саффат — Стих 92

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— مَا لَكُمْ (ма̄ лакум): Какво ви е? / Каква е вашата участ? — израз на укор и учудване.

— لَا تَنطِقُونَ (ла̄ тантыкӯн): не говорите, не продумвате, не отговаряте.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, се обърна към идолите на своя народ подигравателно и с укор. Той им поднесе храна и каза: „Няма ли да ядете?“ А после, обръщайки се към тях, попита: „Какво ви е, че не говорите? Защо не отговаряте на този, който ви пита? Нима такива същества, които нито говорят, нито отговарят, нито могат да навредят или да донесат полза, заслужават да бъдат обожествявани вместо Аллах?“ Така Ибрахим показа на своя народ колко абсурдно е да се покланят на безмълвни и безпомощни идоли, които не чуват, не виждат и не могат да отговорят на никого.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Разумът е основа за истинската вяра: човек е призован да разсъждава и да не следва сляпо това, което не може да му помогне.

— Този аят разкрива несъстоятелността на обожествяването на нещо, което не може дори да говори — колко по-нелепо е да се търси помощ от камъни, дървета или хора, които не притежават никаква сила.

— Ислямът е религия на яснотата и логиката; той освобождава човека от унизителното поклонение на безжизнени същества и го насочва към поклонение на Единствения Жив, Всечуващ и Всевиждащ Бог.

— В Корана има уроци за всички времена: колкото и да се променят обстоятелствата, истината за единобожието остава непоклатима и разумът винаги ще я потвърждава.

— Този аят ни учи да задаваме въпроси и да търсим доказателства, а не да приемаме вярата по наследство без разбиране — точно както Ибрахим направи, за да насочи хората към истината.