Сура Ан-Наджм — Стих 22

1. Обяснение на думите в аята:

• تِلْكَ (тилка) – „това“, „тази“; показателно местоимение, което сочи към споменатото преди това разделение.
• إِذًا (изан) – „следователно“, „в такъв случай“; частица, която изразява резултат или заключение.
• قِسْمَةٌ (кисма) – „разделение“, „подялба“, „разпределение“.
• ضِيزَىٰ (дӣза) – „несправедливо“, „криво“, „изкривено“; означава подялба, която е погрешна и потисническа, отклоняваща се от справедливостта.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от по-широк контекст, в който Всевишният Аллах порицава многобожниците за тяхното нечестиво и несправедливо разпределение. Те приписвали на Аллах дъщери – ангелите, които смятали за женски същества, а за себе си запазвали синовете, които обичали и предпочитали. Когато човек сам не приема да му се даде нещо по-маловажно и недостойно, как може да го приписва на своя Господ? Затова Аллах казва: „Това тогава е несправедливо разделение.“ Тоест тази подялба, която извършихте по своите прищевки и желания, е крайно крива и потисническа. Тя не се основава нито на знание, нито на доказателство от Аллах, а единствено на заблуда, предразсъдъци и следване на собствените страсти, отклонени от здравата човешка природа. Истината е, че всичко принадлежи на Аллах и Той е над всякакви недостатъци и несъвършенства. Приписването на дъщери на Него, докато вие самите се срамувате от тях, е явна несправедливост и изопачаване на истината.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската справедливост идва от Аллах и че човешките прищевки не могат да бъдат мярка за истина.
• Той ни показва колко е важно да не приписваме на Аллах неща, които не подобават на Неговото величие и съвършенство.
• Напомня ни, че вярата трябва да се основава на знание и доказателство от Корана и Сунната, а не на сляпо следване на традиции и страсти.
• Подтиква ни да размишляваме върху справедливостта на Аллах и да се стремим към честност и безпристрастност във всичките си дела.
• Показва ни, че Коранът е книга на истината и напътствието, която изобличава заблудата и призовава хората към правилния път – пътя на единобожието и справедливостта.