Сура Ан-Намль — Стих 79

1. Пояснение на думите в аята:

• فَتَوَكَّلْ (фатауаккал): уповавай, осланяй се, повери се изцяло.
• عَلَى اللَّهِ (ала Аллах): на Аллах, Всемогъщия.
• إِنَّكَ (иннака): наистина ти.
• عَلَى الْحَقِّ (ала ал-хакк): върху истината, върху правото.
• الْمُبِينِ (ал-мубин): ясната, очевидната, несъмнената.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) и всеки вярващ след него да се уповава на Аллах във всички свои дела — в призива към истината, в борбата срещу лъжата и във всички житейски обстоятелства. Упованието (тауаккул) означава да се опреш сърцем на Аллах, като същевременно предприемеш дозволените причини, и да си сигурен, че Той е Достатъчен и ще те подкрепи срещу враговете ти. Аллах уверява Пророка, че той стои върху ясната и несъмнена истина — исляма, религията, която е очевидна по своите доказателства и учение, и която не се нуждае от ничие потвърждение, за да бъде права. Истината е твърда и нейният привърженик е под закрилата на Аллах, докато лъжата е обречена и нейните привърженици ще загубят.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът учи на пълно доверие в Аллах — който се уповава на Него, никога не остава сам и не се проваля в крайна сметка.
• Той показва, че ислямът е ясната истина, а не мъглява вяра — тя е подкрепена с ясни доказателства и разумни аргументи.
• Дава увереност на вярващия: щом си на страната на истината, Аллах е с теб и ти стига.
• Насърчава човека да не се страхува от трудностите по пътя на истината, защото Аллах е неин Покровител и Защитник.
• Кораничният призив е милостив: той не иска от хората сляпо подчинение, а ги води към ясното, разумно и спасително учение на исляма.