Сура Аль-Касас — Стих 62

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «وَيَوْمَ» (уа йаума): „И в Деня, когато...“ — става дума за Съдния ден.

— «يُنَادِيهِمْ» (йуна̄дӣхим): „Той ще ги призове“ — обръщение от страна на Аллах към многобожниците.

— «شُرَكَائِيَ» (шурака̄'и): „съдружниците Ми“ — онези, които са приемани за съдружници на Аллах.

— «تَزْعُمُونَ» (таз'умӯн): „твърдяхте“, „предполагахте“ — изразяване на неоснователно твърдение.

1. Тълкувание на аята:

В Съдния ден Аллах ще се обърне към онези, които в земния живот са Му придавали съдружници — идоли, светци или други същества, — и ще ги попита: „Къде са онези, които смятахте за Мои съдружници? Къде са тези, които обожествявахте вместо Мен и за които твърдяхте, че са Ми равни?“ Този въпрос не е зададен, за да се получи информация, а е укор и изобличение. Той разкрива пълната безпомощност на измислените божества и нищожността на лъжливите вярвания. В онзи момент многобожниците ще осъзнаят, че техните „съдружници“ не могат нито да им помогнат, нито да се появят, и че тяхното убеждение е било напразно. Така аятът предупреждава всеки, който свързва с Аллах нещо друго в поклонението или в упованието, че в Деня на съда ще бъде призован към отговор и ще остане сам, без своите измислени застъпници.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва абсолютната справедливост на Аллах: никой няма да бъде съден, преди да му бъде дадена ясна възможност да осъзнае грешката си.

— Той ни учи, че истинското поклонение е само за Аллах и че всяко друго обожествяване е илюзия, която в крайна сметка се разпада.

— Напомня ни, че вярата в единобожието (таухид) е пътят към спасението, а многобожието (ширк) води до загуба и съжаление.

— Кораничният въпрос „Къде са...?“ е милостиво предупреждение още в земния живот, за да се поправим, преди да е станало късно.

— Аятът вдъхва надежда: който искрено се обърне към Аллах и изостави лъжливите вярвания, ще намери прошка и сигурност в Деня, когато никой друг не може да помогне.