Сура Аль-Маида — Стих 27

1. Обяснение на думите в аята:

• وَاتْلُ (уатлу): разказвай, чети, предай.
• نَبَأَ (наба'а): известие, вест, разказ.
• ابْنَيْ آدَمَ (ибнай Адам): двамата синове на Адам — Хабил и Кабил.
• قُرْبَانًا (курбан): приношение, дар, с който човек се приближава до Аллах.
• فَتُقُبِّلَ (фатукуббила): и бе прието.
• الْمُتَّقِينَ (ал-муттакин): богобоязливите, онези, които се пазят от грехове и се подчиняват на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Аллах заповядва на Пророка Мухаммед (с.а.с.) да разкаже на хората истинската история за двамата синове на Адам — Хабил и Кабил. Всеки от тях принесъл дар (курбан), с който искал да се приближи до Аллах. Аллах приел приношението на единия от тях — Хабил, защото бил богобоязлив и искрен, а не приел приношението на другия — Кабил, защото не бил от богобоязливите. Тогава Кабил, обладан от завист, заплашил брат си: „Ще те убия!“ Хабил му отговорил с думи на вяра и смирение: „Аллах приема само от богобоязливите.“ Тоест — приношението не се приема по външния му вид, а според искреността и благочестието на онзи, който го прави.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът учи на искреност: Аллах гледа сърцата и благочестието, а не показността и количеството.
• Завистта и омразата водят до зло и разрушение, докато богобоязливостта и търпението водят до добро и приемане от Аллах.
• Коранът разказва истински истории от миналото, за да ни поучи и предпази от грешките на предишните народи.
• Всеки може да се приближи до Аллах чрез искрено поклонение и добри дела, независимо от своето положение.
• Милосърдието и кроткият отговор на злото са път към мир и награда при Аллах.