Сура Аль-Араф — Стих 7

1. Обяснение на думите в аята:

• فَلَنَقُصَّنَّ (фа-лянакусанна): „И непременно ще разкажем“ – това е тържествено уверение от страна на Аллах, че Той непременно ще съобщи и ще изложи делата на хората.
• عَلَيْهِم (аляйхим): „за тях“ – за всички сътворени, за които ще бъде даден отчет.
• بِعِلْمٍ (би-илм): „със знание“ – с пълно и всеобхватно знание, без никакво невежество или пропуск.
• غَائِبِينَ (гаибин): „отсъстващи“ – Този, Който не е далеч и не е извън знанието за делата на Своите раби.

1. Тълкуване на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава, че в Деня на възкресението Той непременно ще разкаже на всички хора всичко, което са извършили в земния живот – както заповедите, които са получили, така и забраните, които са нарушили. Това разказване ще стане със знание от Него, защото Той знае всички техни дела, нищо от тях не Му е скрито и нито един миг не е бил извън Неговото наблюдение. Той не е отсъствал от тях по никое време и не е бил далеч от техните състояния, така че нищо от делата им да Му остане неизвестно. Всичко е записано и запазено, и ще бъде представено пред тях с абсолютна точност и справедливост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че Аллах е всезнаещ и нищо не се укрива от Него – това поражда в сърцето на вярващия страхопочитание и стремеж към искреност във всички дела.
• Той ни уверява, че никое дело, колкото и малко да е, няма да бъде забравено или изгубено – това дава надежда на правещите добро и предупреждение на вършещите зло.
• Осъзнаването, че Аллах не е отсъстващ и винаги е свидетел на нашите постъпки, ни подтиква към постоянство в доброто, към покаяние и към връщане към Него.
• Аятът разкрива съвършенството на Божието знание и справедливост, което прави исляма религия на истината и отговорността, и кара човека да обикне Корана като книга на напътствие и милост.