Сура Марьям — Стих 78

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَطَّلَعَ (аттала'а): буквално означава „надникна, погледна отвисоко, разкри“. В контекста на аята означава: нима е узнал, нима е видял скритото, неведомото.
• الْغَيْبَ (ал-гайб): неведомото, скритото, това, което е извън човешкото знание и е известно само на Аллах.
• اتَّخَذَ (иттахаза): взе, придоби, установи, направи.
• عِندَ (инда): при, у, пред.
• الرَّحْمَٰنِ (ар-Рахман): Всемилостивият — едно от имената на Аллах.
• عَهْدًا (ахдан): договор, обещание, завет, обвързващо задължение.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от контекст, в който се говори за човек, който се е отклонил от вярата и е казал, че ще му бъдат дадени богатство и деца в отвъдния живот, сякаш има сигурно обещание за това. Затова Аллах го порицава с въпрос, който разкрива абсурдността на твърдението му:

Нима този човек е надникнал в неведомото и е видял съдбата си, та знае със сигурност, че ще получи богатство и деца? Или пък е сключил договор с Всемилостивия, че непременно ще влезе в Рая и ще му бъде дадено онова, което твърди?

Смисълът е, че никой не знае неведомото освен Аллах, и никой няма гарантирано обещание за спасение или за земни и отвъдни блага, освен ако Аллах не е обещал това на вярващите и праведните. Твърдението на този човек е или основано на знание за скритото — което е невъзможно за него, — или на договор с Аллах — който той всъщност няма. И в двата случая твърдението му е неоснователно и лъжливо.

Аятът е порицание към самонадеяността и към онзи, който си въобразява, че ще получи блага от Аллах без вяра и без праведни дела, само въз основа на празни желания. Той показва, че спасението и наградата не се постигат с мечти, а с искрена вяра, добри дела и следване на истината, която Аллах е разкрил.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът учи, че неведомото е само при Аллах. Никой човек не знае какво ще се случи в бъдещето, нито какъв ще бъде краят му. Това освобождава човека от илюзии и го насочва към смирение пред своя Създател.
• Ислямът не се гради върху празни надежди и самонадеяност, а върху вяра, искреност и добри дела. Това е религия на истината и отговорността, а не на измамните обещания.
• Аятът ни призовава да не се заблуждаваме от материални блага и да не мислим, че богатството или децата са доказателство за Божието благоволение. Истинската награда е при Аллах и се дава според вярата и делата.
• Коранът говори с ясни и силни въпроси, които събуждат разума и съвестта. Той не оставя човека в заблуда, а го призовава да мисли, да се замисли и да се върне към истината.
• Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана напътствие и светлина. Ислямът е пътят на яснотата, справедливостта и надеждата — надежда, основана не на илюзии, а на вяра в Аллах и на добри дела.