Сура Та Ха — Стих 67

1. Обяснение на думите в аята:

• فَأَوْجَسَ (фа-ауджаса): означава скри, таи в себе си, почувства вътрешно.
• خِيفَةً (хифа): страх, опасение, боязън.
• مُوسَى (Муса): пророкът Муса (Моисей), мир нему.

1. Тълкувание на аята:

След като магьосниците хвърлиха своите въжета и тояги, те се превърнаха пред очите на хората в змии, които пълзяха бързо. Муса, мир нему, усети в сърцето си страх, който скри в себе си и не го показа на никого. Той се опасяваше, че тези змии може да се насочат към него, както е обичайно за хората да се страхуват от вреда. Този страх беше естествено човешко чувство, а не проява на слабост във вярата или на съмнение в Божията помощ. Въпреки това, Муса остана твърд и се уповаваше на Аллах, Който скоро щеше да го подкрепи и да покаже истината.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Човешкият страх е естествено чувство и дори пророците са го изпитвали, което показва, че ислямът разбира човешката природа и не изисква от хората да бъдат свръхчовеци.
• Истинската сила не е в отсъствието на страх, а в това да не позволим на страха да ни отклони от пътя на истината и упованието на Аллах.
• Аллах винаги подкрепя Своите пратеници и вярващите в трудни моменти, дори когато положението изглежда безнадеждно.
• Коранът разказва тези истории, за да ни утеши и да укрепи сърцата ни, като ни показва, че и най-великите хора са преминавали през изпитания и са били подкрепяни от Аллах.
• Този аят ни учи да се обръщаме към Аллах с доверие и да помним, че Той е най-добрият закрилник и помощник.