Сура Ан-Ниса — Стих 70

1. Пояснение на думите в аята:

• ذَٰلِكَ (залка) – „това“, „онова“; показателно местоимение, което сочи към споменатото преди това възнаграждение и благодат.
• الْفَضْلُ (ал-фадл) – „благодатта“, „дарът“, „предимството“; означава добро, което идва не по заслуга, а по милост и щедрост.
• مِنَ اللَّهِ (мина-Ллах) – „от Аллах“; посочва, че източникът на тази благодат е единствено Всевишният Аллах.
• وَكَفَىٰ (уа кафа) – „и е достатъчно“, „достатъчно е“; изразява пълнота и сигурност.
• بِاللَّهِ (би-Лляхи) – „с Аллах“, „Аллах е достатъчен“.
• عَلِيمًا (‘алиман) – „знаещ“, „всезнаещ“; Той знае всичко за Своите раби и за техните дела.

1. Тълкуване на аята:

Този велик дар и голямо възнаграждение, обещани на искрените и покорни на Аллах хора, не са нещо, което човекът е заслужил по право или е постигнал със собствени сили, а са чиста благодат и щедрост от Аллах. Той дарява Своите раби с милост и им дава награда, която надхвърля делата им. Аллах е напълно достатъчен като Всезнаещ – Той познава състоянието на всеки човек, знае кой е искрен и кой е лицемерен, знае кой заслужава голяма награда и кой не. Нищо не е скрито от Него и Той ще въздаде на всеки според делата му, без да ощети никого. Вярата и покорството не са загуба за човека, а път към безкрайна благодат, чийто източник е само Аллах.

1. Поуки, които правят исляма и Корана любими на хората:

• Възнаграждението при Аллах е дар и милост, а не тежко бреме или нещо, което трябва да извоюваме сами – това прави пътя на вярата лек и насърчаващ.
• Аллах не товари човека над възможностите му и не изисква повече, отколкото може – Той е справедлив и милостив.
• Всеки добър порив и всяко добро дело имат стойност пред Аллах, дори когато хората не ги забелязват.
• Аллах знае всичко за нас – нашите борби, нашите слабости и нашите искрени усилия – и това носи утеха и надежда.
• Ислямът учи, че успехът и наградата са в ръцете на Аллах, което освобождава сърцето от гордост и от отчаяние.
• Коранът представя Аллах като близък, знаещ и щедър – това кара човека да Го обича и да желае да Му се покорява с радост, а не от страх или принуда.