Сура Аль-Араф — Стих 117

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَأَوْحَيْنَا (уа аухайна): и разкрихме, вдъхновихме, наставихме чрез откровение.
• أَلْقِ (алки): хвърли, запрати.
• عَصَاكَ (асака): твоята тояга, твоят жезъл.
• تَلْقَفُ (талкафу): поглъща, гълта бързо.
• مَا يَأْفِكُونَ (ма я'фикун): онова, което те измислят с лъжа, измама и изопачаване на истината.

1. Тълкувание на аята:

В този велик момент, когато Аллах разделя истината от лъжата, Той разкрива на Своя пророк Муса (мир нему) да хвърли тоягата, която държи в дясната си ръка. Муса я запраща и тя моментално се превръща в змия, която започва да поглъща всичко, което фараоновите магьосници хвърлят – въжетата и тоягите им, с които те се опитват да заблудят хората и да представят лъжата като истина. Това, което те измислят и показват като вълшебство, е само измама и лъжлива измислица, а Аллах разкрива нейната пустота и безсилие пред истината на Неговия пророк.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят показва, че Аллах е Всемогъщ и Той е този, който подкрепя Своите пророци с ясни знамения и чудеса, което укрепва вярата в Неговата сила и мъдрост.
• Истината винаги побеждава лъжата и измамата, колкото и силна да изглежда тя, което дава надежда и увереност на вярващите.
• Чудото с тоягата на Муса напомня, че всичко е в ръцете на Аллах и че Той може да превърне слабото и обикновеното в могъщо доказателство за Своето единство.
• Коранът разказва тези истории, за да ни научи на търпение, доверие в Аллах и постоянство върху истината, и да ни покаже, че ислямът е религията на ясните доказателства и разума.
• Всеки, който размишлява върху този аят, вижда колко милостив е Аллах към Своите раби – Той не оставя Своите пророци и вярващите без подкрепа, а им дава победа и утеха.