Сура Аль-Араф — Стих 121

1. Пояснение на думите в аята:

• قَالُوا (ка̄лӯ): казаха.
• آمَنَّا (а̄манна̄): повярвахме, приехме вярата.
• بِرَبِّ (би-рабби): в Господаря, Създателя и Властелина.
• الْعَالَمِينَ (ал-‘а̄ламӣн): всички светове, всички създания.

1. Тълкувание на аята:

Когато магьосниците видяха ясното чудо, дадено на Муса (Моисей), и се убедиха, че то не е човешка магия, а дело на истинския Бог, те изоставиха предишната си позиция и обявиха вярата си. Те казаха: „Повярвахме в Господаря на всички светове“ — тоест в Онзи, Който е Създател и Властелин на цялото творение, на всичко съществуващо, а не само на един народ или едно място. С тези думи те признаха, че истинската власт и господство принадлежат единствено на Аллах, и че Той е над всичко — над хората, над царете и над всяка сила. Тяхната вяра беше резултат от видяната истина и от смирението пред явното доказателство, а не от страх или принуда.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Истината има сила сама по себе си: който я види с отворено сърце, може да се промени и да я последва, както направиха магьосниците.
• Вярата в Аллах като Господар на всички светове е основата на исляма — тя ни учи, че всичко в живота е под Неговата власт и мъдрост.
• Човек не трябва да се страхува да признае истината, дори ако преди е бил на погрешен път; искреното покаяние и вярата са винаги приети.
• Този аят показва, че знанието и разумът, когато са честни, водят към вяра, а не към упорство.
• Вярата обединява хората около един Господ, независимо от тяхното минало или произход, и дава на сърцето спокойствие и сигурност.