Сура Аль-Хиджр — Стих 97

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „وَلَقَدْ“ (уа лякад): клетва, която потвърждава и подчертава следващото известие.

— „نَعْلَمُ“ (на‘ляму): Ние знаем — знание, което обхваща всичко и не се нуждае от доказателство.

— „يَضِيقُ صَدْرُكَ“ (ядику садрук): гърдите ти се свиват, т.е. изпитваш тъга, притеснение и стеснение в душата.

— „بِمَا يَقُولُونَ“ (бима якулюн): заради онова, което казват — тяхната клевета, подигравки и отричане.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) с утешение и подкрепа, като му съобщава, че знае за болката и притеснението, които изпитва в душата си заради думите на многобожниците. Те го отричат, подиграват му се, хулят него и призива му, и това го натъжава и го кара да се чувства стеснен в гърдите. Аллах — Всемогъщият — го уверява, че Той вижда всичко това и че то не е скрито от Него. Това е утеха за Пророка и напомняне, че неговата мисия е по-висша от техните подигравки, и че Аллах е с него и ще го подкрепи. Аятът показва състраданието на Аллах към Неговия Пратеник и потвърждава, че Той е наясно с болката на вярващите, когато са подложени на присмех и отричане заради вярата си.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

— Аллах знае за болката и тъгата на Своите раби, дори когато никой друг не ги вижда, и Той им дава утеха и подкрепа.

— Пророкът (с.а.с.) беше човек като нас, изпитваше тъга и притеснение, но остана твърд и търпелив — това е пример за всеки вярващ.

— Вярата не означава липса на трудности, а търпение и доверие в Аллах, който вижда всичко.

— Подигравките и отричането от страна на хората не намаляват стойността на истината и не променят нищо в знанието на Аллах.

— Който чете Корана, открива в него утеха за сърцето и напомняне, че Аллах е близо до Своите вярващи слуги.