Сура Сад — Стих 31

1. Обяснение на думите в аята:

— „عُرِضَ عَلَيْهِ“: бяха му представени, показани.

— „بِالْعَشِيِّ“: по времето следобед, след пладне, до залез слънце.

— „الصَّافِنَاتُ“: коне, които стоят на три крака и повдигат четвъртия; това е признак за благородна порода и сила.

— „الْجِيَادُ“: множествено число на „джауад“ — отбрани, бързи, чистокръвни коне.

1. Тълкуване на аята:

Спомени, о, Пророче, когато на Сюлейман (мир нему) следобед бяха представени благородните, бързи коне, които стоят на три крака и държат четвъртия повдигнат — знак за тяхната сила, пъргавина и чиста порода. Те продължиха да бъдат показвани пред него, докато слънцето залезе и настъпи мракът. Той имаше хиляда коня и ги преглеждаше, защото се готвеше за джихад на пътя на Аллах. Тези коне бяха от най-избраните: когато ги спрат — стоят спокойно, а когато ги подкарат — изпреварват всички.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът ни показва как дори един пророк и велик владетел като Сюлейман се грижел лично за подготовката за джихад и проверявал средствата, с които служи на религията на Аллах.

— Напомня ни, че силата, богатството и властта са благословия от Аллах, когато се използват в Неговото подчинение и за защита на истината.

— Показва точността и красотата на Корана: една кратка фраза описва цяла сцена — време, коне, тяхната порода и поведение — с думи, които едновременно поучават и възхищават.

— Насърчава ни да ценим времето и да го използваме в добри дела, както Сюлейман използваше следобеда си в служба на Аллах.

— Учи ни, че грижата за отбраната и подготовката е част от вярата, и че мюсюлманинът съчетава поклонението с усърдие и отговорност.

— И най-важното: този аят е част от историята на пророк, чието име Аллах споменава с уважение в Корана, което ни насърчава да четем, размишляваме и следваме напътствията на Свещения Коран.