سورة يس بالبلغارية
يس(1) Йа. Син. |
وَالْقُرْآنِ الْحَكِيمِ(2) Кълна се в мъдрия Коран! |
إِنَّكَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ(3) [О, Мухаммад] ти наистина си от пратениците |
عَلَىٰ صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ(4) по правия път - |
تَنزِيلَ الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ(5) низпослан от Всемогъщия, Милосърдния, |
لِتُنذِرَ قَوْمًا مَّا أُنذِرَ آبَاؤُهُمْ فَهُمْ غَافِلُونَ(6) за да предупредиш хора, чиито бащи не бяха предупредени, затова са нехайни. |
لَقَدْ حَقَّ الْقَوْلُ عَلَىٰ أَكْثَرِهِمْ فَهُمْ لَا يُؤْمِنُونَ(7) Сбъдна се словото за повечето от тях - те не са вярващи, |
إِنَّا جَعَلْنَا فِي أَعْنَاقِهِمْ أَغْلَالًا فَهِيَ إِلَى الْأَذْقَانِ فَهُم مُّقْمَحُونَ(8) и сложихме на врата им окови до брадата, и са държани с вдигната глава. |
وَجَعَلْنَا مِن بَيْنِ أَيْدِيهِمْ سَدًّا وَمِنْ خَلْفِهِمْ سَدًّا فَأَغْشَيْنَاهُمْ فَهُمْ لَا يُبْصِرُونَ(9) И сложихме пред тях ограда, и зад тях - ограда, и ги затулихме, та не виждат. |
وَسَوَاءٌ عَلَيْهِمْ أَأَنذَرْتَهُمْ أَمْ لَمْ تُنذِرْهُمْ لَا يُؤْمِنُونَ(10) И е все едно дали ги предупреждаваш или не ги предупреждаваш, те не вярват. |
إِنَّمَا تُنذِرُ مَنِ اتَّبَعَ الذِّكْرَ وَخَشِيَ الرَّحْمَٰنَ بِالْغَيْبِ ۖ فَبَشِّرْهُ بِمَغْفِرَةٍ وَأَجْرٍ كَرِيمٍ(11) Ти убеждаваш само онзи, който следва Напомнянето и в уединение се страхува от Всемилостивия. Благовествай го за опрощение и щедра награда! |
إِنَّا نَحْنُ نُحْيِي الْمَوْتَىٰ وَنَكْتُبُ مَا قَدَّمُوا وَآثَارَهُمْ ۚ وَكُلَّ شَيْءٍ أَحْصَيْنَاهُ فِي إِمَامٍ مُّبِينٍ(12) Ние съживяваме мъртвите. И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях, и отбелязваме всичко в ясна книга. |
وَاضْرِبْ لَهُم مَّثَلًا أَصْحَابَ الْقَرْيَةِ إِذْ جَاءَهَا الْمُرْسَلُونَ(13) И им дай пример с жителите на селището, при което дойдоха пратениците! |
إِذْ أَرْسَلْنَا إِلَيْهِمُ اثْنَيْنِ فَكَذَّبُوهُمَا فَعَزَّزْنَا بِثَالِثٍ فَقَالُوا إِنَّا إِلَيْكُم مُّرْسَلُونَ(14) Изпратихме им двама, а те ги взеха за лъжци. Тогава ги подкрепихме с трети и рекоха: “Наистина сме изпратени при вас.” |
قَالُوا مَا أَنتُمْ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا وَمَا أَنزَلَ الرَّحْمَٰنُ مِن شَيْءٍ إِنْ أَنتُمْ إِلَّا تَكْذِبُونَ(15) Рекоха: “Вие сте само хора като нас. Всемилостивия не е низпослал нищо. Вие само лъжете.” |
قَالُوا رَبُّنَا يَعْلَمُ إِنَّا إِلَيْكُمْ لَمُرْسَلُونَ(16) Рекоха [пратениците]: “Нашият Господ знае, че наистина сме изпратени при вас. |
وَمَا عَلَيْنَا إِلَّا الْبَلَاغُ الْمُبِينُ(17) Наш дълг е само ясното послание.” |
قَالُوا إِنَّا تَطَيَّرْنَا بِكُمْ ۖ لَئِن لَّمْ تَنتَهُوا لَنَرْجُمَنَّكُمْ وَلَيَمَسَّنَّكُم مِّنَّا عَذَابٌ أَلِيمٌ(18) Рекоха: “Предчувстваме злочестие от вас. Ако не престанете, ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.” |
قَالُوا طَائِرُكُم مَّعَكُمْ ۚ أَئِن ذُكِّرْتُم ۚ بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ مُّسْرِفُونَ(19) Рекоха: “Злочестието ви е от самите вас. Нима да ви се напомня [е злочестие]? Вие сте престъпващи хора.” |
وَجَاءَ مِنْ أَقْصَى الْمَدِينَةِ رَجُلٌ يَسْعَىٰ قَالَ يَا قَوْمِ اتَّبِعُوا الْمُرْسَلِينَ(20) И дойде мъж от другия край на града - устремен. Рече: “О, народе мой, последвайте пратениците! |
اتَّبِعُوا مَن لَّا يَسْأَلُكُمْ أَجْرًا وَهُم مُّهْتَدُونَ(21) Последвайте онези, които не търсят отплата от вас и са на правия път! |
وَمَا لِيَ لَا أَعْبُدُ الَّذِي فَطَرَنِي وَإِلَيْهِ تُرْجَعُونَ(22) И защо да не служа на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати? |
أَأَتَّخِذُ مِن دُونِهِ آلِهَةً إِن يُرِدْنِ الرَّحْمَٰنُ بِضُرٍّ لَّا تُغْنِ عَنِّي شَفَاعَتُهُمْ شَيْئًا وَلَا يُنقِذُونِ(23) Нима ще приема други богове, а не Него? Ако Всемилостивия поиска да ме сполети беда, тяхното застъпничество не ще ме избави от нищо и не ще ме спасят. |
إِنِّي إِذًا لَّفِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ(24) Тогава ще съм в явна заблуда. |
إِنِّي آمَنتُ بِرَبِّكُمْ فَاسْمَعُونِ(25) Аз повярвах във вашия Господ [о, пратеници], чуйте ме!” |
قِيلَ ادْخُلِ الْجَنَّةَ ۖ قَالَ يَا لَيْتَ قَوْمِي يَعْلَمُونَ(26) Речено му бе: “Влез в Рая!” Рече: “Ах, да знаеше моят народ |
بِمَا غَفَرَ لِي رَبِّي وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُكْرَمِينَ(27) как ме опрости моят Господ и ме стори от удостоените!” |
۞ وَمَا أَنزَلْنَا عَلَىٰ قَوْمِهِ مِن بَعْدِهِ مِن جُندٍ مِّنَ السَّمَاءِ وَمَا كُنَّا مُنزِلِينَ(28) И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим. |
إِن كَانَتْ إِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً فَإِذَا هُمْ خَامِدُونَ(29) Бе само един Вик и ето ги - изпепелени! |
يَا حَسْرَةً عَلَى الْعِبَادِ ۚ مَا يَأْتِيهِم مِّن رَّسُولٍ إِلَّا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ(30) О, горко на рабите! Не идва при тях пратеник, без да се подиграят с него. |
أَلَمْ يَرَوْا كَمْ أَهْلَكْنَا قَبْلَهُم مِّنَ الْقُرُونِ أَنَّهُمْ إِلَيْهِمْ لَا يَرْجِعُونَ(31) Не виждат ли колко поколения преди тях погубихме? Те не ще се завърнат при тях. |
وَإِن كُلٌّ لَّمَّا جَمِيعٌ لَّدَيْنَا مُحْضَرُونَ(32) А всички при Нас ще бъдат доведени. |
وَآيَةٌ لَّهُمُ الْأَرْضُ الْمَيْتَةُ أَحْيَيْنَاهَا وَأَخْرَجْنَا مِنْهَا حَبًّا فَمِنْهُ يَأْكُلُونَ(33) И мъртвата земя е знамение за тях. Ние я съживяваме и изваждаме от нея зърно, от което ядат. |
وَجَعَلْنَا فِيهَا جَنَّاتٍ مِّن نَّخِيلٍ وَأَعْنَابٍ وَفَجَّرْنَا فِيهَا مِنَ الْعُيُونِ(34) И създаваме там градини с палми и грозде, и сторваме там да бликнат извори, |
لِيَأْكُلُوا مِن ثَمَرِهِ وَمَا عَمِلَتْهُ أَيْدِيهِمْ ۖ أَفَلَا يَشْكُرُونَ(35) за да ядат от техните плодове и от онова, което със своите ръце придобиват. Не ще ли бъдат признателни? |
سُبْحَانَ الَّذِي خَلَقَ الْأَزْوَاجَ كُلَّهَا مِمَّا تُنبِتُ الْأَرْضُ وَمِنْ أَنفُسِهِمْ وَمِمَّا لَا يَعْلَمُونَ(36) Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят! |
وَآيَةٌ لَّهُمُ اللَّيْلُ نَسْلَخُ مِنْهُ النَّهَارَ فَإِذَا هُم مُّظْلِمُونَ(37) И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги - в мрак! |
وَالشَّمْسُ تَجْرِي لِمُسْتَقَرٍّ لَّهَا ۚ ذَٰلِكَ تَقْدِيرُ الْعَزِيزِ الْعَلِيمِ(38) И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. |
وَالْقَمَرَ قَدَّرْنَاهُ مَنَازِلَ حَتَّىٰ عَادَ كَالْعُرْجُونِ الْقَدِيمِ(39) И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка. |
لَا الشَّمْسُ يَنبَغِي لَهَا أَن تُدْرِكَ الْقَمَرَ وَلَا اللَّيْلُ سَابِقُ النَّهَارِ ۚ وَكُلٌّ فِي فَلَكٍ يَسْبَحُونَ(40) Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават. |
وَآيَةٌ لَّهُمْ أَنَّا حَمَلْنَا ذُرِّيَّتَهُمْ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ(41) И знамение за тях е, че пренесохме бащите им [с Нух] в натоварения Ковчег. |
وَخَلَقْنَا لَهُم مِّن مِّثْلِهِ مَا يَرْكَبُونَ(42) И създадохме за тях негови подобия, на които се возят. |
وَإِن نَّشَأْ نُغْرِقْهُمْ فَلَا صَرِيخَ لَهُمْ وَلَا هُمْ يُنقَذُونَ(43) И ако пожелаем, ще ги издавим и нито ще имат избавител, нито ще бъдат спасени, |
إِلَّا رَحْمَةً مِّنَّا وَمَتَاعًا إِلَىٰ حِينٍ(44) освен по милост от Нас и за временна наслада. |
وَإِذَا قِيلَ لَهُمُ اتَّقُوا مَا بَيْنَ أَيْدِيكُمْ وَمَا خَلْفَكُمْ لَعَلَّكُمْ تُرْحَمُونَ(45) И когато им се рече: “Бойте се от онова, което е било преди вас и от онова, което ще бъде след вас [в Съдния ден], за да бъдете помилвани!”, |
وَمَا تَأْتِيهِم مِّنْ آيَةٍ مِّنْ آيَاتِ رَبِّهِمْ إِلَّا كَانُوا عَنْهَا مُعْرِضِينَ(46) и всякога, щом дойде при тях знамение от знаменията на техния Господ, те се отдръпват. |
وَإِذَا قِيلَ لَهُمْ أَنفِقُوا مِمَّا رَزَقَكُمُ اللَّهُ قَالَ الَّذِينَ كَفَرُوا لِلَّذِينَ آمَنُوا أَنُطْعِمُ مَن لَّوْ يَشَاءُ اللَّهُ أَطْعَمَهُ إِنْ أَنتُمْ إِلَّا فِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ(47) И когато им се рече: “Раздавайте от онова, което Аллах ви е дал!”, неверниците казват на вярващите: “Нима да храним онзи, когото, ако Аллах пожелае, би го нахранил? Вие сте в явна заблуда.” |
وَيَقُولُونَ مَتَىٰ هَٰذَا الْوَعْدُ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ(48) И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?” |
مَا يَنظُرُونَ إِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً تَأْخُذُهُمْ وَهُمْ يَخِصِّمُونَ(49) Очаква ги само един Вик, който ще ги сграбчи, както спорят. |
فَلَا يَسْتَطِيعُونَ تَوْصِيَةً وَلَا إِلَىٰ أَهْلِهِمْ يَرْجِعُونَ(50) И не ще съумеят нито да се разпоредят, нито при семействата си да се завърнат. |
وَنُفِخَ فِي الصُّورِ فَإِذَا هُم مِّنَ الْأَجْدَاثِ إِلَىٰ رَبِّهِمْ يَنسِلُونَ(51) И ще се протръби с Рога, и ето ги - от гробовете към своя Господ се втурват! |
قَالُوا يَا وَيْلَنَا مَن بَعَثَنَا مِن مَّرْقَدِنَا ۜ ۗ هَٰذَا مَا وَعَدَ الرَّحْمَٰنُ وَصَدَقَ الْمُرْسَلُونَ(52) Ще рекат: “О, горко ни! Кой ни възкреси от нашите гробове?” [Ще им се каже:] “Това е, което Всемилостивия обеща, и пратениците говореха истината.” |
إِن كَانَتْ إِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً فَإِذَا هُمْ جَمِيعٌ لَّدَيْنَا مُحْضَرُونَ(53) Ще е само един Вик и ето ги - всички при Нас доведени! |
فَالْيَوْمَ لَا تُظْلَمُ نَفْسٌ شَيْئًا وَلَا تُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ(54) Днес никой не ще бъде угнетен с нищо и ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили. |
إِنَّ أَصْحَابَ الْجَنَّةِ الْيَوْمَ فِي شُغُلٍ فَاكِهُونَ(55) Обитателите на Рая Днес ще са заети с наслади. |
هُمْ وَأَزْوَاجُهُمْ فِي ظِلَالٍ عَلَى الْأَرَائِكِ مُتَّكِئُونَ(56) Те и съпругите им ще са на сянка, облегнати на престоли. |
لَهُمْ فِيهَا فَاكِهَةٌ وَلَهُم مَّا يَدَّعُونَ(57) Там ще имат плодове и ще имат, каквото пожелаят. |
سَلَامٌ قَوْلًا مِّن رَّبٍّ رَّحِيمٍ(58) [И ще им се каже:] “Мир!” - Слово от милосърдния Господ. |
وَامْتَازُوا الْيَوْمَ أَيُّهَا الْمُجْرِمُونَ(59) Отделете се Днес, о, престъпници! |
۞ أَلَمْ أَعْهَدْ إِلَيْكُمْ يَا بَنِي آدَمَ أَن لَّا تَعْبُدُوا الشَّيْطَانَ ۖ إِنَّهُ لَكُمْ عَدُوٌّ مُّبِينٌ(60) Не ви ли повелих, о, синове на Адам, да не служите на сатаната? Той е ваш явен враг. |
وَأَنِ اعْبُدُونِي ۚ هَٰذَا صِرَاطٌ مُّسْتَقِيمٌ(61) А на Мен да служите! Това е правият път. |
وَلَقَدْ أَضَلَّ مِنكُمْ جِبِلًّا كَثِيرًا ۖ أَفَلَمْ تَكُونُوا تَعْقِلُونَ(62) Заблуди той много народи сред вас. Не сте ли проумели? |
هَٰذِهِ جَهَنَّمُ الَّتِي كُنتُمْ تُوعَدُونَ(63) Това е Адът, който ви бе обещан. |
اصْلَوْهَا الْيَوْمَ بِمَا كُنتُمْ تَكْفُرُونَ(64) Горете Днес в него, защото бяхте неверници! |
الْيَوْمَ نَخْتِمُ عَلَىٰ أَفْوَاهِهِمْ وَتُكَلِّمُنَا أَيْدِيهِمْ وَتَشْهَدُ أَرْجُلُهُم بِمَا كَانُوا يَكْسِبُونَ(65) Днес ще запечатаме устата им и ще Ни говорят ръцете им, и ще свидетелстват краката им какво са придобили. |
وَلَوْ نَشَاءُ لَطَمَسْنَا عَلَىٰ أَعْيُنِهِمْ فَاسْتَبَقُوا الصِّرَاطَ فَأَنَّىٰ يُبْصِرُونَ(66) И ако пожелаехме, щяхме да ги ослепим и щяха да се блъскат по пътя. Как тогава биха виждали? |
وَلَوْ نَشَاءُ لَمَسَخْنَاهُمْ عَلَىٰ مَكَانَتِهِمْ فَمَا اسْتَطَاعُوا مُضِيًّا وَلَا يَرْجِعُونَ(67) И ако пожелаехме, на място щяхме да променим вида им и нямаше да могат нито да вървят напред, нито да се връщат. |
وَمَن نُّعَمِّرْهُ نُنَكِّسْهُ فِي الْخَلْقِ ۖ أَفَلَا يَعْقِلُونَ(68) И на когото дадем дълголетие, преобръщаме неговата природа. Нима не проумяват? |
وَمَا عَلَّمْنَاهُ الشِّعْرَ وَمَا يَنبَغِي لَهُ ۚ إِنْ هُوَ إِلَّا ذِكْرٌ وَقُرْآنٌ مُّبِينٌ(69) [Мухаммад] нито го научихме на поезия, нито му подобава. Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран, |
لِّيُنذِرَ مَن كَانَ حَيًّا وَيَحِقَّ الْقَوْلُ عَلَى الْكَافِرِينَ(70) за да предупреди онзи, който е жив, и да се сбъдне Словото спрямо неверниците. |
أَوَلَمْ يَرَوْا أَنَّا خَلَقْنَا لَهُم مِّمَّا عَمِلَتْ أَيْدِينَا أَنْعَامًا فَهُمْ لَهَا مَالِكُونَ(71) Нима не виждат, че измежду онова, което Ние сътворихме за тях, създадохме добитък, а те го владеят? |
وَذَلَّلْنَاهَا لَهُمْ فَمِنْهَا رَكُوبُهُمْ وَمِنْهَا يَأْكُلُونَ(72) И им го подчинихме - от него са ездитните им животни и от него ядат. |
وَلَهُمْ فِيهَا مَنَافِعُ وَمَشَارِبُ ۖ أَفَلَا يَشْكُرُونَ(73) И от него имат други облаги, и за пиене. Не ще ли бъдат признателни? |
وَاتَّخَذُوا مِن دُونِ اللَّهِ آلِهَةً لَّعَلَّهُمْ يُنصَرُونَ(74) И вместо Аллах приеха други богове, за да им се помогне. |
لَا يَسْتَطِيعُونَ نَصْرَهُمْ وَهُمْ لَهُمْ جُندٌ مُّحْضَرُونَ(75) Не могат те да им помогнат и срещу тях ще бъдат войнство, което ще бъде доведено [в Съдния ден]. |
فَلَا يَحْزُنكَ قَوْلُهُمْ ۘ إِنَّا نَعْلَمُ مَا يُسِرُّونَ وَمَا يُعْلِنُونَ(76) И да не те наскърбяват словата им! Ние най-добре знаем какво спотайват и какво разкриват. |
أَوَلَمْ يَرَ الْإِنسَانُ أَنَّا خَلَقْنَاهُ مِن نُّطْفَةٍ فَإِذَا هُوَ خَصِيمٌ مُّبِينٌ(77) Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от частица сперма? А ето го - явен противник! |
وَضَرَبَ لَنَا مَثَلًا وَنَسِيَ خَلْقَهُ ۖ قَالَ مَن يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِيَ رَمِيمٌ(78) И дава той пример на Нас, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?” |
قُلْ يُحْيِيهَا الَّذِي أَنشَأَهَا أَوَّلَ مَرَّةٍ ۖ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَلِيمٌ(79) Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява. |
الَّذِي جَعَلَ لَكُم مِّنَ الشَّجَرِ الْأَخْضَرِ نَارًا فَإِذَا أَنتُم مِّنْهُ تُوقِدُونَ(80) Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето ви - от него палите!” |
أَوَلَيْسَ الَّذِي خَلَقَ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ بِقَادِرٍ عَلَىٰ أَن يَخْلُقَ مِثْلَهُم ۚ بَلَىٰ وَهُوَ الْخَلَّاقُ الْعَلِيمُ(81) А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия. |
إِنَّمَا أَمْرُهُ إِذَا أَرَادَ شَيْئًا أَن يَقُولَ لَهُ كُن فَيَكُونُ(82) Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става. |
فَسُبْحَانَ الَّذِي بِيَدِهِ مَلَكُوتُ كُلِّ شَيْءٍ وَإِلَيْهِ تُرْجَعُونَ(83) Пречист е Онзи, в Чиито Ръце е владението на всяко нещо и при Когото ще бъдете върнати! |
المزيد من السور باللغة البلغارية:
تحميل سورة يس بصوت أشهر القراء :
قم باختيار القارئ للاستماع و تحميل سورة يس كاملة بجودة عالية
أحمد العجمي
خالد الجليل
سعد الغامدي
سعود الشريم
عبد الباسط
عبد الله الجهني
علي الحذيفي
فارس عباد
ماهر المعيقلي
محمد جبريل
المنشاوي
الحصري
مشاري العفاسي
ناصر القطامي
ياسر الدوسري
Sunday, April 28, 2024
لا تنسنا من دعوة صالحة بظهر الغيب
قراء مميزون
سعد الغامدي القرآن الكريم mp3
المصحف كامل
الشيخ عبد الباسط عبد الصمد mp3
المصحف المجود كامل
القرآن الكريم ماهر المعيقلي mp3
المصحف كامل
الشيخ ياسر الدوسري mp3
المصحف المرتل
الشيخ اسلام صبحي mp3
تلاوات خاشعة
الشيخ خالد الجليل القرآن mp3
المصحف كامل
فارس عباد القرآن الكريم mp3
المصحف كامل
الشيخ حسن صالح mp3
المصحف المرتل
الشيخ احمد العجمي mp3
المصحف كامل