Сура Ас-Саффат на болгарский

Перевод суры Ас-Саффат на болгарский язык

Сура mp3
Другие суры
болгарский

Священный Коран | Перевод Корана | Язык болгарский | Сура Ас-Саффат | الصافات - получите точный и надежный болгарский текст сейчас - Количество аятов: 182 - Номер суры в мушафе: 37 - Значение названия суры на русском языке: Those Who Set The Ranks.

Перевод значений суры Ас-Саффат на болгарский

bismillah & auzubillah

Сура Ас-Саффат на болгарский в формате mp3

✅ سورة الصافات مكتوبة - ✅ Сура Ас-Саффат

وَالصَّافَّاتِ صَفًّا(1)

Кълна се в строените в редици

فَالزَّاجِرَاتِ زَجْرًا(2)

и в гонещите с решимост,

فَالتَّالِيَاتِ ذِكْرًا(3)

и в четящите Напомнянето [ангели]

إِنَّ إِلَٰهَكُمْ لَوَاحِدٌ(4)

вашият Бог е единственият -

رَّبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا وَرَبُّ الْمَشَارِقِ(5)

Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, и Господът на изгревите.

إِنَّا زَيَّنَّا السَّمَاءَ الدُّنْيَا بِزِينَةٍ الْكَوَاكِبِ(6)

Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди

وَحِفْظًا مِّن كُلِّ شَيْطَانٍ مَّارِدٍ(7)

и го опазваме от всички непокорни сатани,

لَّا يَسَّمَّعُونَ إِلَى الْمَلَإِ الْأَعْلَىٰ وَيُقْذَفُونَ مِن كُلِّ جَانِبٍ(8)

за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и са замеряни от всички страни

دُحُورًا ۖ وَلَهُمْ عَذَابٌ وَاصِبٌ(9)

за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение,

إِلَّا مَنْ خَطِفَ الْخَطْفَةَ فَأَتْبَعَهُ شِهَابٌ ثَاقِبٌ(10)

освен който долови слово [от ангелите] и тогава го последва изгарящ пламък.

فَاسْتَفْتِهِمْ أَهُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَم مَّنْ خَلَقْنَا ۚ إِنَّا خَلَقْنَاهُم مِّن طِينٍ لَّازِبٍ(11)

И ги попитай [неверниците] какво мислят - те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.

بَلْ عَجِبْتَ وَيَسْخَرُونَ(12)

Да, ти се удиви, а те се подиграват.

وَإِذَا ذُكِّرُوا لَا يَذْكُرُونَ(13)

И когато ги поучават, те не се поучават.

وَإِذَا رَأَوْا آيَةً يَسْتَسْخِرُونَ(14)

И когато видят знамение, те се присмиват.

وَقَالُوا إِنْ هَٰذَا إِلَّا سِحْرٌ مُّبِينٌ(15)

И казват: “Това е само явна магия.

أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَبْعُوثُونَ(16)

Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?

أَوَآبَاؤُنَا الْأَوَّلُونَ(17)

А нима и древните ни предци?”

قُلْ نَعَمْ وَأَنتُمْ دَاخِرُونَ(18)

Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.”

فَإِنَّمَا هِيَ زَجْرَةٌ وَاحِدَةٌ فَإِذَا هُمْ يَنظُرُونَ(19)

То ще е само един Вик и ето ги - проглеждат!

وَقَالُوا يَا وَيْلَنَا هَٰذَا يَوْمُ الدِّينِ(20)

И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.”

هَٰذَا يَوْمُ الْفَصْلِ الَّذِي كُنتُم بِهِ تُكَذِّبُونَ(21)

Това е Денят на разграничението, който вие отричахте.

۞ احْشُرُوا الَّذِينَ ظَلَمُوا وَأَزْوَاجَهُمْ وَمَا كَانُوا يَعْبُدُونَ(22)

[Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили

مِن دُونِ اللَّهِ فَاهْدُوهُمْ إِلَىٰ صِرَاطِ الْجَحِيمِ(23)

вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада!

وَقِفُوهُمْ ۖ إِنَّهُم مَّسْئُولُونَ(24)

И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани:

مَا لَكُمْ لَا تَنَاصَرُونَ(25)

“Какво ви е, та не си помагате един другиму?”

بَلْ هُمُ الْيَوْمَ مُسْتَسْلِمُونَ(26)

Да, в този Ден ще са покорни.

وَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَسَاءَلُونَ(27)

Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват.

قَالُوا إِنَّكُمْ كُنتُمْ تَأْتُونَنَا عَنِ الْيَمِينِ(28)

И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни се представяхте като праведни.”

قَالُوا بَل لَّمْ تَكُونُوا مُؤْمِنِينَ(29)

Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте.

وَمَا كَانَ لَنَا عَلَيْكُم مِّن سُلْطَانٍ ۖ بَلْ كُنتُمْ قَوْمًا طَاغِينَ(30)

А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващи хора.

فَحَقَّ عَلَيْنَا قَوْلُ رَبِّنَا ۖ إِنَّا لَذَائِقُونَ(31)

И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. И наистина ще вкусим [мъчението].

فَأَغْوَيْنَاكُمْ إِنَّا كُنَّا غَاوِينَ(32)

И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.”

فَإِنَّهُمْ يَوْمَئِذٍ فِي الْعَذَابِ مُشْتَرِكُونَ(33)

В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението.

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَفْعَلُ بِالْمُجْرِمِينَ(34)

Да, така Ние постъпваме с престъпниците.

إِنَّهُمْ كَانُوا إِذَا قِيلَ لَهُمْ لَا إِلَٰهَ إِلَّا اللَّهُ يَسْتَكْبِرُونَ(35)

Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха.

وَيَقُولُونَ أَئِنَّا لَتَارِكُو آلِهَتِنَا لِشَاعِرٍ مَّجْنُونٍ(36)

И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”

بَلْ جَاءَ بِالْحَقِّ وَصَدَّقَ الْمُرْسَلِينَ(37)

Да, той донесе истината и потвърди пратениците.

إِنَّكُمْ لَذَائِقُو الْعَذَابِ الْأَلِيمِ(38)

Непременно ще вкусите болезненото мъчение -

وَمَا تُجْزَوْنَ إِلَّا مَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ(39)

ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ(40)

Но не и за преданите раби на Аллах.

أُولَٰئِكَ لَهُمْ رِزْقٌ مَّعْلُومٌ(41)

За тях ще има знайно препитание -

فَوَاكِهُ ۖ وَهُم مُّكْرَمُونَ(42)

плодове. И ще са удостоени

فِي جَنَّاتِ النَّعِيمِ(43)

в Градините на блаженството,

عَلَىٰ سُرُرٍ مُّتَقَابِلِينَ(44)

на престоли един срещу друг.

يُطَافُ عَلَيْهِم بِكَأْسٍ مِّن مَّعِينٍ(45)

Ще им поднасят чаши от извор

بَيْضَاءَ لَذَّةٍ لِّلشَّارِبِينَ(46)

кристален, приятен за пиещите.

لَا فِيهَا غَوْلٌ وَلَا هُمْ عَنْهَا يُنزَفُونَ(47)

От него нито боли глава, нито се опияняват.

وَعِندَهُمْ قَاصِرَاتُ الطَّرْفِ عِينٌ(48)

При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,

كَأَنَّهُنَّ بَيْضٌ مَّكْنُونٌ(49)

сякаш са скрити бисери.

فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَسَاءَلُونَ(50)

Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.

قَالَ قَائِلٌ مِّنْهُمْ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٌ(51)

Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,

يَقُولُ أَإِنَّكَ لَمِنَ الْمُصَدِّقِينَ(52)

който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?

أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَدِينُونَ(53)

Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”

قَالَ هَلْ أَنتُم مُّطَّلِعُونَ(54)

Рече: “Ще надзърнете ли?”

فَاطَّلَعَ فَرَآهُ فِي سَوَاءِ الْجَحِيمِ(55)

И надзърна, и го видя в средата на Ада.

قَالَ تَاللَّهِ إِن كِدتَّ لَتُرْدِينِ(56)

Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.

وَلَوْلَا نِعْمَةُ رَبِّي لَكُنتُ مِنَ الْمُحْضَرِينَ(57)

И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].

أَفَمَا نَحْنُ بِمَيِّتِينَ(58)

А нали ние [вярващите] не ще умрем

إِلَّا مَوْتَتَنَا الْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ(59)

освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ(60)

Това е великото спасение.

لِمِثْلِ هَٰذَا فَلْيَعْمَلِ الْعَامِلُونَ(61)

За такова дейните да действат!

أَذَٰلِكَ خَيْرٌ نُّزُلًا أَمْ شَجَرَةُ الزَّقُّومِ(62)

Дали това е по-добро за пребивание, или при дървото Зокум?

إِنَّا جَعَلْنَاهَا فِتْنَةً لِّلظَّالِمِينَ(63)

Сторихме го изпитание за угнетителите.

إِنَّهَا شَجَرَةٌ تَخْرُجُ فِي أَصْلِ الْجَحِيمِ(64)

То е дърво, изникващо от дъното на Ада.

طَلْعُهَا كَأَنَّهُ رُءُوسُ الشَّيَاطِينِ(65)

Плодовете му са като главите на сатаните.

فَإِنَّهُمْ لَآكِلُونَ مِنْهَا فَمَالِئُونَ مِنْهَا الْبُطُونَ(66)

А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите.

ثُمَّ إِنَّ لَهُمْ عَلَيْهَا لَشَوْبًا مِّنْ حَمِيمٍ(67)

После към това ще им се примесва питие от вряща вода.

ثُمَّ إِنَّ مَرْجِعَهُمْ لَإِلَى الْجَحِيمِ(68)

После тяхното завръщане е към Ада.

إِنَّهُمْ أَلْفَوْا آبَاءَهُمْ ضَالِّينَ(69)

Те завариха бащите си заблудени

فَهُمْ عَلَىٰ آثَارِهِمْ يُهْرَعُونَ(70)

и въпреки това се впуснаха по техните следи.

وَلَقَدْ ضَلَّ قَبْلَهُمْ أَكْثَرُ الْأَوَّلِينَ(71)

А преди тях повечето от древните бяха в заблуда.

وَلَقَدْ أَرْسَلْنَا فِيهِم مُّنذِرِينَ(72)

И изпращахме сред тях предупредители.

فَانظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُنذَرِينَ(73)

И виж какъв бе краят на предупреждаваните,

إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ(74)

но не и за преданите раби на Аллах!

وَلَقَدْ نَادَانَا نُوحٌ فَلَنِعْمَ الْمُجِيبُونَ(75)

И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!

وَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ(76)

И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.

وَجَعَلْنَا ذُرِّيَّتَهُ هُمُ الْبَاقِينَ(77)

И сторихме неговите потомци да просъществуват.

وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ(78)

И оставихме за него спомен сред сетните.

سَلَامٌ عَلَىٰ نُوحٍ فِي الْعَالَمِينَ(79)

Мир за Нух сред народите!

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ(80)

Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ(81)

Той бе един от Нашите вярващи раби.

ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ(82)

После издавихме другите.

۞ وَإِنَّ مِن شِيعَتِهِ لَإِبْرَاهِيمَ(83)

И сред неговите последователи бе Ибрахим.

إِذْ جَاءَ رَبَّهُ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ(84)

Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.

إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَاذَا تَعْبُدُونَ(85)

Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?

أَئِفْكًا آلِهَةً دُونَ اللَّهِ تُرِيدُونَ(86)

Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?

فَمَا ظَنُّكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ(87)

И какво мислите за Господа на световете?”

فَنَظَرَ نَظْرَةً فِي النُّجُومِ(88)

И отправи поглед към звездите.

فَقَالَ إِنِّي سَقِيمٌ(89)

И рече: “Аз съм болен.”

فَتَوَلَّوْا عَنْهُ مُدْبِرِينَ(90)

А те му обърнаха гръб и си отидоха.

فَرَاغَ إِلَىٰ آلِهَتِهِمْ فَقَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ(91)

И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?

مَا لَكُمْ لَا تَنطِقُونَ(92)

Какво ви е, та не говорите?”

فَرَاغَ عَلَيْهِمْ ضَرْبًا بِالْيَمِينِ(93)

И се наведе над тях, и ги удари с десница.

فَأَقْبَلُوا إِلَيْهِ يَزِفُّونَ(94)

[И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.

قَالَ أَتَعْبُدُونَ مَا تَنْحِتُونَ(95)

Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?

وَاللَّهُ خَلَقَكُمْ وَمَا تَعْمَلُونَ(96)

А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”

قَالُوا ابْنُوا لَهُ بُنْيَانًا فَأَلْقُوهُ فِي الْجَحِيمِ(97)

Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”

فَأَرَادُوا بِهِ كَيْدًا فَجَعَلْنَاهُمُ الْأَسْفَلِينَ(98)

Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.

وَقَالَ إِنِّي ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّي سَيَهْدِينِ(99)

И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти.

رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ(100)

Господи мой, дари ме с праведни потомци!”

فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ(101)

И го благовестихме за смирен син.

فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَىٰ فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانظُرْ مَاذَا تَرَىٰ ۚ قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ ۖ سَتَجِدُنِي إِن شَاءَ اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ(102)

И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”

فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ(103)

И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,

وَنَادَيْنَاهُ أَن يَا إِبْرَاهِيمُ(104)

Ние му извикахме: “О, Ибрахим,

قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا ۚ إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ(105)

ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْبَلَاءُ الْمُبِينُ(106)

Това е явното изпитание.

وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ(107)

И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.

وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ(108)

И оставихме за него спомен сред сетните.

سَلَامٌ عَلَىٰ إِبْرَاهِيمَ(109)

Мир за Ибрахим!

كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ(110)

Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ(111)

Той бе от Нашите вярващи раби.

وَبَشَّرْنَاهُ بِإِسْحَاقَ نَبِيًّا مِّنَ الصَّالِحِينَ(112)

И го възрадвахме за Исхак - пророк от праведниците.

وَبَارَكْنَا عَلَيْهِ وَعَلَىٰ إِسْحَاقَ ۚ وَمِن ذُرِّيَّتِهِمَا مُحْسِنٌ وَظَالِمٌ لِّنَفْسِهِ مُبِينٌ(113)

И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.

وَلَقَدْ مَنَنَّا عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَارُونَ(114)

И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].

وَنَجَّيْنَاهُمَا وَقَوْمَهُمَا مِنَ الْكَرْبِ الْعَظِيمِ(115)

И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.

وَنَصَرْنَاهُمْ فَكَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ(116)

И им помогнахме, и те бяха победителите.

وَآتَيْنَاهُمَا الْكِتَابَ الْمُسْتَبِينَ(117)

И дадохме на двамата разясняващото Писание.

وَهَدَيْنَاهُمَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ(118)

И ги насочихме по правия път.

وَتَرَكْنَا عَلَيْهِمَا فِي الْآخِرِينَ(119)

И оставихме за тях спомен сред сетните.

سَلَامٌ عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَارُونَ(120)

Мир за Муса и Харун!

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ(121)

Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّهُمَا مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ(122)

Двамата бяха от Нашите вярващи раби.

وَإِنَّ إِلْيَاسَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ(123)

И Илйас бе от пратениците.

إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِ أَلَا تَتَّقُونَ(124)

Рече той на своя народ: “Не се ли боите?

أَتَدْعُونَ بَعْلًا وَتَذَرُونَ أَحْسَنَ الْخَالِقِينَ(125)

Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец -

اللَّهَ رَبَّكُمْ وَرَبَّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ(126)

Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”

فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ(127)

Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],

إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ(128)

но не и преданите раби на Аллах.

وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ(129)

И оставихме за него спомен сред сетните.

سَلَامٌ عَلَىٰ إِلْ يَاسِينَ(130)

Мир за рода на Иляс!

إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ(131)

Така награждаваме Ние благодетелните.

إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ(132)

Той бе от Нашите вярващи раби.

وَإِنَّ لُوطًا لَّمِنَ الْمُرْسَلِينَ(133)

И Лут бе от пратениците.

إِذْ نَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ(134)

Спасихме него и семейството му - всички

إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ(135)

освен [жена му -] една старица, която бе сред оставащите.

ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ(136)

После изтребихме другите.

وَإِنَّكُمْ لَتَمُرُّونَ عَلَيْهِم مُّصْبِحِينَ(137)

А вие минавате покрай тях сутрин

وَبِاللَّيْلِ ۗ أَفَلَا تَعْقِلُونَ(138)

и вечер. Не ще ли проумеете?

وَإِنَّ يُونُسَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ(139)

И Юнус бе от пратениците.

إِذْ أَبَقَ إِلَى الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ(140)

Избяга той на натоварен кораб.

فَسَاهَمَ فَكَانَ مِنَ الْمُدْحَضِينَ(141)

И жребий хвърлиха, и той бе от губещите.

فَالْتَقَمَهُ الْحُوتُ وَهُوَ مُلِيمٌ(142)

И го глътна китът, и заслужи порицание.

فَلَوْلَا أَنَّهُ كَانَ مِنَ الْمُسَبِّحِينَ(143)

И ако не бе от възхваляващите,

لَلَبِثَ فِي بَطْنِهِ إِلَىٰ يَوْمِ يُبْعَثُونَ(144)

щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени.

۞ فَنَبَذْنَاهُ بِالْعَرَاءِ وَهُوَ سَقِيمٌ(145)

Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг.

وَأَنبَتْنَا عَلَيْهِ شَجَرَةً مِّن يَقْطِينٍ(146)

И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква.

وَأَرْسَلْنَاهُ إِلَىٰ مِائَةِ أَلْفٍ أَوْ يَزِيدُونَ(147)

И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече.

فَآمَنُوا فَمَتَّعْنَاهُمْ إِلَىٰ حِينٍ(148)

И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време.

فَاسْتَفْتِهِمْ أَلِرَبِّكَ الْبَنَاتُ وَلَهُمُ الْبَنُونَ(149)

И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят - нима за твоя Господ са дъщерите, а за тях - синовете?

أَمْ خَلَقْنَا الْمَلَائِكَةَ إِنَاثًا وَهُمْ شَاهِدُونَ(150)

Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женски пол?

أَلَا إِنَّهُم مِّنْ إِفْكِهِمْ لَيَقُولُونَ(151)

Ала не! Те изричат своя измислица:

وَلَدَ اللَّهُ وَإِنَّهُمْ لَكَاذِبُونَ(152)

“Аллах роди.” Те наистина са лъжци.

أَصْطَفَى الْبَنَاتِ عَلَى الْبَنِينَ(153)

Нима Той предпочете дъщерите пред синовете?

مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ(154)

Какво ви е, та така отсъждате?

أَفَلَا تَذَكَّرُونَ(155)

Не ще ли се поучите?

أَمْ لَكُمْ سُلْطَانٌ مُّبِينٌ(156)

Или имате явен довод?

فَأْتُوا بِكِتَابِكُمْ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ(157)

Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината!

وَجَعَلُوا بَيْنَهُ وَبَيْنَ الْجِنَّةِ نَسَبًا ۚ وَلَقَدْ عَلِمَتِ الْجِنَّةُ إِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ(158)

И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [за равносметка].

سُبْحَانَ اللَّهِ عَمَّا يَصِفُونَ(159)

Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,

إِلَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ(160)

но не и преданите раби на Аллах!

فَإِنَّكُمْ وَمَا تَعْبُدُونَ(161)

И вие [о, неверници], и онова, на което служите,

مَا أَنتُمْ عَلَيْهِ بِفَاتِنِينَ(162)

никого не можете да изкусите срещу Него

إِلَّا مَنْ هُوَ صَالِ الْجَحِيمِ(163)

освен онези, които ще горят в Ада.

وَمَا مِنَّا إِلَّا لَهُ مَقَامٌ مَّعْلُومٌ(164)

[Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място.

وَإِنَّا لَنَحْنُ الصَّافُّونَ(165)

Наистина ние сме строените в редици

وَإِنَّا لَنَحْنُ الْمُسَبِّحُونَ(166)

и ние сме прославящите.”

وَإِن كَانُوا لَيَقُولُونَ(167)

И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха:

لَوْ أَنَّ عِندَنَا ذِكْرًا مِّنَ الْأَوَّلِينَ(168)

“Ако имахме и ние писание като предците,

لَكُنَّا عِبَادَ اللَّهِ الْمُخْلَصِينَ(169)

щяхме да сме предани раби на Аллах.”

فَكَفَرُوا بِهِ ۖ فَسَوْفَ يَعْلَمُونَ(170)

[А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но ще узнаят.

وَلَقَدْ سَبَقَتْ كَلِمَتُنَا لِعِبَادِنَا الْمُرْسَلِينَ(171)

Още преди казахме на нашите раби-пратеници,

إِنَّهُمْ لَهُمُ الْمَنصُورُونَ(172)

че именно те ще са подкрепените

وَإِنَّ جُندَنَا لَهُمُ الْغَالِبُونَ(173)

и че именно Нашето войнство ще победи.

فَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍ(174)

И се отвърни от тях за определен срок!

وَأَبْصِرْهُمْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ(175)

И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!

أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ(176)

Нима за Нашето мъчение бързат?

فَإِذَا نَزَلَ بِسَاحَتِهِمْ فَسَاءَ صَبَاحُ الْمُنذَرِينَ(177)

Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят за увещаваните.

وَتَوَلَّ عَنْهُمْ حَتَّىٰ حِينٍ(178)

И се отвърни от тях за определен срок!

وَأَبْصِرْ فَسَوْفَ يُبْصِرُونَ(179)

И ги наблюдавай, скоро и те ще видят!

سُبْحَانَ رَبِّكَ رَبِّ الْعِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ(180)

Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова, което Му приписват!

وَسَلَامٌ عَلَى الْمُرْسَلِينَ(181)

Мир за пратениците!

وَالْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ(182)

И слава на Аллах, Господа на световете!

Больше сур в болгарский:

Аль-Бакара	Аль-'Имран	Ан-Ниса'
Аль-Маида	Юсуф	Ибрахим
Аль-Хиджр	Аль-Кахф	Марьям
Аль-Хадж	Аль-Касас	Аль-'Анкабут
Ас-Саджда	Я-Син	Ад-Духан
Аль-Фатх	Аль-Худжурат	Каф
Ан-Наджм	Ар-Рахман	Аль-Ваки'а
Аль-Хашр	Аль-Мульк	Аль-Хакка
Аль-Иншикак	Аль-А'ла	Аль-Гашия