Сура Аш-Шуара на болгарский

Перевод суры Аш-Шуара на болгарский язык

Сура mp3
Другие суры
болгарский

Священный Коран | Перевод Корана | Язык болгарский | Сура Аш-Шуара | الشعراء - получите точный и надежный болгарский текст сейчас - Количество аятов: 227 - Номер суры в мушафе: 26 - Значение названия суры на русском языке: The Poets.

Перевод значений суры Аш-Шуара на болгарский

bismillah & auzubillah

Сура Аш-Шуара на болгарский в формате mp3

✅ سورة الشعراء مكتوبة - ✅ Сура Аш-Шуара

طسم(1)

Та. Син. Мим.

تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ(2)

Тези са знаменията на ясната Книга.

لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَّفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ(3)

Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!

إِن نَّشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِم مِّنَ السَّمَاءِ آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ(4)

Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.

وَمَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مِّنَ الرَّحْمَٰنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ(5)

И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.

فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنبَاءُ مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ(6)

Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.

أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ(7)

И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ(8)

В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ(9)

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

وَإِذْ نَادَىٰ رَبُّكَ مُوسَىٰ أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ(10)

И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,

قَوْمَ فِرْعَوْنَ ۚ أَلَا يَتَّقُونَ(11)

хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -

قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ(12)

каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец

وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَىٰ هَارُونَ(13)

и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!

وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنبٌ فَأَخَافُ أَن يَقْتُلُونِ(14)

И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”

قَالَ كَلَّا ۖ فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا ۖ إِنَّا مَعَكُم مُّسْتَمِعُونَ(15)

Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи.

فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ(16)

Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.

أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ(17)

Пусни с нас синовете на Исраил!”

قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ(18)

Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?

وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنتَ مِنَ الْكَافِرِينَ(19)

И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”

قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ(20)

Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.

فَفَرَرْتُ مِنكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ(21)

И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.

وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدتَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ(22)

И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”

قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ(23)

Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”

قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ(24)

Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ(25)

Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”

قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ(26)

Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”

قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ(27)

Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”

قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُمْ تَعْقِلُونَ(28)

Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”

قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَٰهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ(29)

Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”

قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُّبِينٍ(30)

Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”

قَالَ فَأْتِ بِهِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ(31)

Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”

فَأَلْقَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ(32)

И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия!

وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاءُ لِلنَّاظِرِينَ(33)

И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите!

قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَٰذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ(34)

Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.

يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ(35)

Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”

قَالُوا أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ(36)

Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ(37)

да ти доведат всички вещи магьосници!”

فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ(38)

И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.

وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنتُم مُّجْتَمِعُونَ(39)

И се рече на хората: “Събрахте ли се?”

لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِن كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ(40)

[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”

فَلَمَّا جَاءَ السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ(41)

И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”

قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَّمِنَ الْمُقَرَّبِينَ(42)

Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”

قَالَ لَهُم مُّوسَىٰ أَلْقُوا مَا أَنتُم مُّلْقُونَ(43)

Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”

فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ(44)

И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”

فَأَلْقَىٰ مُوسَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ(45)

И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват!

فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ(46)

Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ(47)

Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,

رَبِّ مُوسَىٰ وَهَارُونَ(48)

Господа на Муса и Харун!”

قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ ۖ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ ۚ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ(49)

Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”

قَالُوا لَا ضَيْرَ ۖ إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ(50)

Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.

إِنَّا نَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَن كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ(51)

Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”

۞ وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ(52)

И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ(53)

И изпрати Фараонът събирачи в градовете:

إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ(54)

“Тези [синове на Исраил] са малко хора.

وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ(55)

Те ни разгневяват,

وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ(56)

но ние всички сме бдителни.”

فَأَخْرَجْنَاهُم مِّن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ(57)

И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,

وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ(58)

и от съкровища, и от знатно място.

كَذَٰلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ(59)

Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.

فَأَتْبَعُوهُم مُّشْرِقِينَ(60)

И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].

فَلَمَّا تَرَاءَى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَىٰ إِنَّا لَمُدْرَكُونَ(61)

И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”

قَالَ كَلَّا ۖ إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ(62)

Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”

فَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْبَحْرَ ۖ فَانفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ(63)

И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.

وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ(64)

И сторихме там другите да се приближат.

وَأَنجَيْنَا مُوسَىٰ وَمَن مَّعَهُ أَجْمَعِينَ(65)

И спасихме Муса и всички, които бяха с него.

ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ(66)

После издавихме другите.

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ(67)

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ(68)

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ إِبْرَاهِيمَ(69)

Прочети им вестта за Ибрахим!

إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا تَعْبُدُونَ(70)

Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,

قَالُوا نَعْبُدُ أَصْنَامًا فَنَظَلُّ لَهَا عَاكِفِينَ(71)

рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”

قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ(72)

Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,

أَوْ يَنفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ(73)

или ви помагат, или вредят?”

قَالُوا بَلْ وَجَدْنَا آبَاءَنَا كَذَٰلِكَ يَفْعَلُونَ(74)

Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”

قَالَ أَفَرَأَيْتُم مَّا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ(75)

Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,

أَنتُمْ وَآبَاؤُكُمُ الْأَقْدَمُونَ(76)

вие и древните ви предци?

فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّ لِّي إِلَّا رَبَّ الْعَالَمِينَ(77)

Те са мои врагове, а не Господът на световете,

الَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهْدِينِ(78)

Който ме е сътворил и ме напътва,

وَالَّذِي هُوَ يُطْعِمُنِي وَيَسْقِينِ(79)

и Който ме храни, и ми дава да пия,

وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ(80)

и ако се разболея, Той ме изцелява,

وَالَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحْيِينِ(81)

и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,

وَالَّذِي أَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ(82)

и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

رَبِّ هَبْ لِي حُكْمًا وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ(83)

Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

وَاجْعَل لِّي لِسَانَ صِدْقٍ فِي الْآخِرِينَ(84)

И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],

وَاجْعَلْنِي مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ النَّعِيمِ(85)

и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!

وَاغْفِرْ لِأَبِي إِنَّهُ كَانَ مِنَ الضَّالِّينَ(86)

И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.

وَلَا تُخْزِنِي يَوْمَ يُبْعَثُونَ(87)

И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,

يَوْمَ لَا يَنفَعُ مَالٌ وَلَا بَنُونَ(88)

в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,

إِلَّا مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ(89)

освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”

وَأُزْلِفَتِ الْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ(90)

И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.

وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ(91)

И Адът ще бъде показан на заблудените.

وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ(92)

И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили

مِن دُونِ اللَّهِ هَلْ يَنصُرُونَكُمْ أَوْ يَنتَصِرُونَ(93)

вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?

فَكُبْكِبُوا فِيهَا هُمْ وَالْغَاوُونَ(94)

Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,

وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ(95)

и войските на Иблис - всичките.

قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ(96)

Ще рекат, карайки се там:

تَاللَّهِ إِن كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ(97)

“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

إِذْ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ(98)

когато вас приравнявахме с Господа на световете.

وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ(99)

И ни заблудиха не други, а престъпниците.

فَمَا لَنَا مِن شَافِعِينَ(100)

Сега нямаме нито застъпници,

وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ(101)

нито близък приятел.

فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ(102)

Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ(103)

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ(104)

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَتْ قَوْمُ نُوحٍ الْمُرْسَلِينَ(105)

Народът на Нух взе пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ(106)

Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ(107)

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ(108)

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ(109)

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ(110)

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -

۞ قَالُوا أَنُؤْمِنُ لَكَ وَاتَّبَعَكَ الْأَرْذَلُونَ(111)

казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”

قَالَ وَمَا عِلْمِي بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ(112)

Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?

إِنْ حِسَابُهُمْ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّي ۖ لَوْ تَشْعُرُونَ(113)

Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.

وَمَا أَنَا بِطَارِدِ الْمُؤْمِنِينَ(114)

Аз не ще прогонвам вярващите.

إِنْ أَنَا إِلَّا نَذِيرٌ مُّبِينٌ(115)

Аз съм само явен предупредител.”

قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا نُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمَرْجُومِينَ(116)

Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”

قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوْمِي كَذَّبُونِ(117)

Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.

فَافْتَحْ بَيْنِي وَبَيْنَهُمْ فَتْحًا وَنَجِّنِي وَمَن مَّعِيَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ(118)

Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”

فَأَنجَيْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ(119)

И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.

ثُمَّ أَغْرَقْنَا بَعْدُ الْبَاقِينَ(120)

Сетне издавихме останалите.

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ(121)

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ(122)

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَتْ عَادٌ الْمُرْسَلِينَ(123)

И адитите взеха пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ(124)

Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ(125)

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ(126)

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ(127)

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

أَتَبْنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ آيَةً تَعْبَثُونَ(128)

Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?

وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمْ تَخْلُدُونَ(129)

И правите дворци, сякаш ще векувате.

وَإِذَا بَطَشْتُم بَطَشْتُمْ جَبَّارِينَ(130)

И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ(131)

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَاتَّقُوا الَّذِي أَمَدَّكُم بِمَا تَعْلَمُونَ(132)

И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,

أَمَدَّكُم بِأَنْعَامٍ وَبَنِينَ(133)

и ви е дал добитък и синове,

وَجَنَّاتٍ وَعُيُونٍ(134)

и градини, и извори!

إِنِّي أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ(135)

Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

قَالُوا سَوَاءٌ عَلَيْنَا أَوَعَظْتَ أَمْ لَمْ تَكُن مِّنَ الْوَاعِظِينَ(136)

Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.

إِنْ هَٰذَا إِلَّا خُلُقُ الْأَوَّلِينَ(137)

Това са само обичаите на предците.

وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ(138)

И не ще бъдем измъчвани.”

فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَاهُمْ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ(139)

И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ(140)

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَتْ ثَمُودُ الْمُرْسَلِينَ(141)

И самудяните взеха пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَالِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ(142)

Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ(143)

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ(144)

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ(145)

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

أَتُتْرَكُونَ فِي مَا هَاهُنَا آمِنِينَ(146)

Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -

فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ(147)

сред градини и извори,

وَزُرُوعٍ وَنَخْلٍ طَلْعُهَا هَضِيمٌ(148)

и насаждения, и палми с узрял плод,

وَتَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا فَارِهِينَ(149)

и да изсичате умело в планините домове?

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ(150)

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَلَا تُطِيعُوا أَمْرَ الْمُسْرِفِينَ(151)

И не слушайте повелята на престъпващите,

الَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِي الْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ(152)

които рушат по земята и не поправят!”

قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ(153)

Казаха: “Ти си само омагьосан.

مَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا فَأْتِ بِآيَةٍ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ(154)

Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”

قَالَ هَٰذِهِ نَاقَةٌ لَّهَا شِرْبٌ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ(155)

Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.

وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍ(156)

И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”

فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا نَادِمِينَ(157)

Но я заклаха, после съжаляваха.

فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ(158)

И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ(159)

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ الْمُرْسَلِينَ(160)

И народът на Лут взе пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ(161)

Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ(162)

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ(163)

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ(164)

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

أَتَأْتُونَ الذُّكْرَانَ مِنَ الْعَالَمِينَ(165)

Нима ходите при мъжете от хората,

وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمْ رَبُّكُم مِّنْ أَزْوَاجِكُم ۚ بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ عَادُونَ(166)

а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”

قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا لُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمُخْرَجِينَ(167)

Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”

قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُم مِّنَ الْقَالِينَ(168)

Каза: “Аз мразя вашето деяние.

رَبِّ نَجِّنِي وَأَهْلِي مِمَّا يَعْمَلُونَ(169)

Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”

فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ(170)

И спасихме него и семейството му - всички,

إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ(171)

освен една старица сред останалите.

ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ(172)

После унищожихме другите.

وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِم مَّطَرًا ۖ فَسَاءَ مَطَرُ الْمُنذَرِينَ(173)

И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни].

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ(174)

И колко лош бе дъждът за предупредените!

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ(175)

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ الْمُرْسَلِينَ(176)

И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ شُعَيْبٌ أَلَا تَتَّقُونَ(177)

Шуайб им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ(178)

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ(179)

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ(180)

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

۞ أَوْفُوا الْكَيْلَ وَلَا تَكُونُوا مِنَ الْمُخْسِرِينَ(181)

И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!

وَزِنُوا بِالْقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ(182)

И претегляйте с точни везни!

وَلَا تَبْخَسُوا النَّاسَ أَشْيَاءَهُمْ وَلَا تَعْثَوْا فِي الْأَرْضِ مُفْسِدِينَ(183)

И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!

وَاتَّقُوا الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالْجِبِلَّةَ الْأَوَّلِينَ(184)

И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”

قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ(185)

Казаха: “Ти си само омагьосан.

وَمَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا وَإِن نَّظُنُّكَ لَمِنَ الْكَاذِبِينَ(186)

Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.

فَأَسْقِطْ عَلَيْنَا كِسَفًا مِّنَ السَّمَاءِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ(187)

Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”

قَالَ رَبِّي أَعْلَمُ بِمَا تَعْمَلُونَ(188)

Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”

فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمْ عَذَابُ يَوْمِ الظُّلَّةِ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ(189)

И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ(190)

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ(191)

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

وَإِنَّهُ لَتَنزِيلُ رَبِّ الْعَالَمِينَ(192)

Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.

نَزَلَ بِهِ الرُّوحُ الْأَمِينُ(193)

Спусна го довереният Дух [Джибрил]

عَلَىٰ قَلْبِكَ لِتَكُونَ مِنَ الْمُنذِرِينَ(194)

в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите

بِلِسَانٍ عَرَبِيٍّ مُّبِينٍ(195)

на ясен арабски език.

وَإِنَّهُ لَفِي زُبُرِ الْأَوَّلِينَ(196)

Той е [споменат] в писанията на предците.

أَوَلَمْ يَكُن لَّهُمْ آيَةً أَن يَعْلَمَهُ عُلَمَاءُ بَنِي إِسْرَائِيلَ(197)

Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?

وَلَوْ نَزَّلْنَاهُ عَلَىٰ بَعْضِ الْأَعْجَمِينَ(198)

И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,

فَقَرَأَهُ عَلَيْهِم مَّا كَانُوا بِهِ مُؤْمِنِينَ(199)

и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.

كَذَٰلِكَ سَلَكْنَاهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ(200)

Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ حَتَّىٰ يَرَوُا الْعَذَابَ الْأَلِيمَ(201)

Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.

فَيَأْتِيَهُم بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ(202)

А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.

فَيَقُولُوا هَلْ نَحْنُ مُنظَرُونَ(203)

Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”

أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ(204)

А нима за Нашето мъчение бързат?

أَفَرَأَيْتَ إِن مَّتَّعْنَاهُمْ سِنِينَ(205)

Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,

ثُمَّ جَاءَهُم مَّا كَانُوا يُوعَدُونَ(206)

а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,

مَا أَغْنَىٰ عَنْهُم مَّا كَانُوا يُمَتَّعُونَ(207)

с какво ще ги избави даденото им за наслада?

وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنذِرُونَ(208)

Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители

ذِكْرَىٰ وَمَا كُنَّا ظَالِمِينَ(209)

с напомняне. И не сме Ние угнетители.

وَمَا تَنَزَّلَتْ بِهِ الشَّيَاطِينُ(210)

И не сатаните го спуснаха.

وَمَا يَنبَغِي لَهُمْ وَمَا يَسْتَطِيعُونَ(211)

Не им е отредено и не могат да го сторят.

إِنَّهُمْ عَنِ السَّمْعِ لَمَعْزُولُونَ(212)

Недостъпно е за тях да го чуят.

فَلَا تَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ فَتَكُونَ مِنَ الْمُعَذَّبِينَ(213)

И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!

وَأَنذِرْ عَشِيرَتَكَ الْأَقْرَبِينَ(214)

Предупреди най-близките си роднини

وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِمَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ(215)

и спусни крилото си над вярващите, които те последват!

فَإِنْ عَصَوْكَ فَقُلْ إِنِّي بَرِيءٌ مِّمَّا تَعْمَلُونَ(216)

А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”

وَتَوَكَّلْ عَلَى الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ(217)

И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,

الَّذِي يَرَاكَ حِينَ تَقُومُ(218)

Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],

وَتَقَلُّبَكَ فِي السَّاجِدِينَ(219)

и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.

إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ(220)

Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.

هَلْ أُنَبِّئُكُمْ عَلَىٰ مَن تَنَزَّلُ الشَّيَاطِينُ(221)

Да ви известя ли при кого слизат сатаните?

تَنَزَّلُ عَلَىٰ كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٍ(222)

Слизат при всеки клеветник, грешник,

يُلْقُونَ السَّمْعَ وَأَكْثَرُهُمْ كَاذِبُونَ(223)

който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.

وَالشُّعَرَاءُ يَتَّبِعُهُمُ الْغَاوُونَ(224)

Поетите ги следват заблудените.

أَلَمْ تَرَ أَنَّهُمْ فِي كُلِّ وَادٍ يَهِيمُونَ(225)

Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?

وَأَنَّهُمْ يَقُولُونَ مَا لَا يَفْعَلُونَ(226)

И говорят, каквото не правят,

إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَذَكَرُوا اللَّهَ كَثِيرًا وَانتَصَرُوا مِن بَعْدِ مَا ظُلِمُوا ۗ وَسَيَعْلَمُ الَّذِينَ ظَلَمُوا أَيَّ مُنقَلَبٍ يَنقَلِبُونَ(227)

освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.

Больше сур в болгарский:

Аль-Бакара	Аль-'Имран	Ан-Ниса'
Аль-Маида	Юсуф	Ибрахим
Аль-Хиджр	Аль-Кахф	Марьям
Аль-Хадж	Аль-Касас	Аль-'Анкабут
Ас-Саджда	Я-Син	Ад-Духан
Аль-Фатх	Аль-Худжурат	Каф
Ан-Наджм	Ар-Рахман	Аль-Ваки'а
Аль-Хашр	Аль-Мульк	Аль-Хакка
Аль-Иншикак	Аль-А'ла	Аль-Гашия